ГЕРДЖИК —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЕРДЖЍК, неизм., прил. Остар. и диал. Хубав, гиздав, спретнат. Туй се казва обувка. Ще я обуеш, че и кракът ще усети, и хората ще ти завидят. Хубаво, герджик нещо.., и не е скъпо... Д. Немиров, Б, 79. Русано, герджик девойко, / ей ги, Русано, дойдоха / вънка на равни дворове, / викат Русана да земат. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 76. "Либе ле Бальо, либе ле, / я седи, либе, почакай / да преспа майка и баща, / .. / да отвора ладни зимници, / да отключа нови сандъци, / да извада герджик премяна, / да са убаво премена!" Нар. пес., СбНУ ХLVI, 159. Доне ле, във Загоре съм вечерял / и пак съм бързал да дода / на ваша герджик седянка. Нар. пес., Т. Влайков, Съч. I, 1925, 11. Я най мисля, пиле, / далеч да та прата: / в мойте равни дори, / мойте сарай къщя, / мойте герджик порти. Нар. пес., СбНУ 47, 29.
— Тур. gercik. — Друга форма: герчѐк.