ГЕРЕСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЀРЕСТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Разг. За петел — едър, с хубави жълти и червени пера. Герестият дядо Пеньов петел чевръсто изплеска криле из гъстите клони на крушата, сведени над самия сайвант, и с гърлест глас възвести току-що заруменялата зора. Ц. Церковски, Разк. III, 95. Няма го петела. А па як беше, як, висок, герест, краката му като на орел. Й. Вълчев, РЗ, 131. Вие отдавна вече знаете, че черната наша кокошчица беше излупила твърде хубави пиленца — едни из тях бяха герести, а други гащати. Л. Каравелов, Съч. II, 22.

— От тур. gerez ’хубав, напет, шарен’.