ГЕРЗЕК —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЕРЗЀК
ГЕРЗЀК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Герест петел. А дойде ли нощ и всичко в сън затихне, той — герзекът — сякаш всичко време бди, и дойде ли време за ставане, ще нададе вик и всички разбужда. Ив. Кирилов, Съч. II, 202.