ГЕРМАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЀРМАН, мн. няма, м. Етногр. 1. Стар народен празник в някои български краища, на който чрез специален обред са се молили на светец Герман за дъжд или за закрила от градушка; джерман.

2. Глинена или дървена обредна кукла, която се погребва на този празник като символ на умрял от суша момък. Суша напука души и ниви... / Тма безпросветна / в погледи диви... / Колѝ курбан, / скачай връз огън! /

Герман дялкай! Правѝ магия! Белки те чуе / от рая / Бога! О. Орлинов, Ст, 1976, бр. 1572, 1. Герман — от кал направен човешки образ, който закопават, кога е суша, за да вали дъжд. — Пее се: "Умрял Герман, Германе, от суша за киша." СбНУ ХIV, 193.

— Вер. от трак. germ ’горещ’.