ГЕРМАНЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЕРМА̀НЧЕ, мн. ‑та, ср. 1. Дете по произход германец (в 1 знач.); немче.

2. Млад германец (в 1 знач.), млада германка. Бенко свикна бързо с работата си и скоро опозна някои от гостите на хотела. За това му помогна германчето Фриц, с което Бенко трябваше да спи временно в една малка стаичка на десетия етаж. Ал. Бабек, МЕ, 185.