ГЕРОЍЧЕСКИ

ГЕРОЍЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Геройски, героичен (в 1 и 2 знач.). "Народен" се наричаше там всякой българин, избягал от въжето, .., който имаше какво-годе състояние и помагаше по силата си на бедните и презряни останки от героическите чети на Хаджи Димитра и Филип Тотя. Ив. Вазов, Съч. VI, 4. Захващаше дълги разкази за далечни земи, за героически или жални случки. Д. Яръмов, БП, 71. Сега Филор не е вече свободна жена.. В гърдите му напираха героически чувства да я спаси, да я даде пак на волята ѝ. С. Севан, РР I, 67. Героически подвиг.

ГЕРОЍЧЕСКИ

ГЕРОЍЧЕСКИ. Нареч. от прил. героически; героично, геройски. Времето течеше мъчително бавно, .., тя героически се бореше и със студа, .., и със съня, .., но не помръдваше от мястото си. П. Вежинов, СО, 135. Видя младенеца, застанал / на своите детски крачка — / стои, героически хванал / солиден револвер в ръка. Хр. Смирненски, Съч. II, 209.

Списък на думите по буква