ГЕРОЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЕРО̀Й, ‑о̀ят, ‑о̀я, мн. ‑о̀и, зват. ‑о̀ю и ‑о̀йо, м. 1. Лице, което проявява героизъм. Заслушани в мълвежа на стария Балкан, негови побратими и посестрими споменуват имената на други чутовни герои: на Индже войвода, на Страхила страшен хайдутин. П. Делирадев, БГХ, 21. Мехмед Синап е национален герой, възпят в народните песни наред с другите юнаци, борили се за благото на народа. Л. Стоянов, П, 183. Боят се обръща на смърт и на щик, / героите наши, като скали твърди / желязото срещат с железни си гърди / и фърлят се с песни в свирепата сеч. Ив. Вазов, Съч. I, 204. Аз обичам езика, на който / съм се учил пръв да чета, / и народа си груб, и героите / на народната ни свобода. Хр. Радевски, П, 137. — Е, геройо! [Мехмед Синап]. Дойде и твоят край. Сега ще изпратя главата ти на султана, да знае той, че с тебе и с родопския бунт е вече свършено! Г. Крънзов, Избр. п, 210. ^● За селище, предприятие и др., чието население, колектив са проявили героизъм, извършили са подвиг. За ознаменуване Деня на победата на 9 май вечерта в Москва, .., в чест на градовете герои Ленинград, Сталинград, Севастопол и Одеса, .. бяха дадени 30 артилерийски залпа. РД, 1950, бр. 131, 1. През юлските дни на 1905 г по монументалното стълбище царската жандармерия е стреляла срещу стотиците работници, излезли да приветствуват матросите от въстаналия броненосец "Потемкин" .. В памет на тези събития народът е нарекъл стълбата на името на броненосеца-герой. ВН, 1960, бр. 2743, 4.

2. С предл. на. Главно действащо лице в някаква случка, събитие или в определен период от време. Никой не е могъл да предполага, че през тази нощ ще се извършат събития, на които героят ще бъде техният уважаем инспектор. Ал. Константинов, Съч. I, 269. Герой на нашето време.

3. Стесн. Рядко. Човек, който прави силно впечатление някому и му допада, тъй като е негов идеал с качествата и проявите си. Той красноречиво и надълго разказваше някой епизод из живота на своя любим герой — полския генерал Бем. Й. Йовков, Ж, 1945, 106. — Пуст, фанфорон, лек.., но пленява жените... Видите, той е герой техен. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 59.

4. Литер. Действащо лице в литературно произведение, роман, драма, разказ и пр. или във филм и под. После следваха имената на актьорите срещу имената на героите на пиесата. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 27. — "Желязната пета" имате ли? — Разбира се. Ернс Еверхард е главен герой. К. Калчев, ЖП, 235. Всяка фраза на писателя е един замах на карикатурист, който нахвърля черта по черта чудатия образ на осмивания герой. Б. Ангелов, ЛС, 236. Второстепенен герой. Епизодичен герой. Положителен герой. Отрицателен герой. Лирически герой. Епически герой.

5. Митол. У древните гърци — полубог, роден от смъртен и бог или богиня, чиито подвизи и свръхестествена сила са възпети в епическите поеми и митове. Според митовете героите били надарени с необикновена сила, смелост и ловкост. Най-често те били чеда на различни богове и богини. Ист. V кл, 1980, 92. Дискохвъргачите, фавните, дриадите, весталките — всички древни богове, полубогове и герои сякаш извираха от антикварския магазин на Семо Бенбасат. Д. Калфов, Избр. разк., 303.

◊ Герой на деня. Лице, което в някакъв кратък период е привлякло общественото внимание със своите прояви, за което се говори, пише. Името на Христо Максимов — Максим, полетява навсякъде из обектите .. — той става герой на деня, любимец на

всички. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 400. — Ето героя на днешния ден — с възхищение рече едно дребно човече, .. Янков му подаде ръка. — Кондарев, другарите искат да те поздравят. Ем. Станев, ИК I и II, 132. Герой на Народна република България. В периода след 1944 г. до 1989 г. — почетно звание, най-високо отличие, което се дава за особени бойни или други заслуги. Първият български космонавт Георги Иванов е награден със званието Герой на Народна република България. Герой на труда; герой на социалистическия труд. В периода след 1944 до 1989 г. — почетно звание, което се присъжда за изключителни постижения в областта на народното стопанство и култура. "Тонка и мъжът ѝ Нико имат две дъщери — Милкана, починала отдавна, и Лиляна, съпруга на героя на социалистическия труд, народния художник Ненко Балкански." Н. Ферманджиев, РХ, 285. Лиричен (лирически) герой. Литер. Централен образ в лирично произведение или в поезията на отделен поет, чрез който се изразяват идеите, чувствата, отношението на поета към действителността. Ботевият лиричен герой е бунтовник, готов за саможертва за Освобождението на родината. Тилов герой. Пренебр. Човек, който по време на война не участва в бойните действия и заема служба, чрез която се облагодетелства. Хора, които имаха по няколко рани на гърдите си, се изхвърляха на улицата, обричаха се на глад. Благоденствуваха тиловите герои, предателите, ония, които бяха готови да обърнат оръжието срещу своя народ... Л. Стоянов, П, 416.

— От гр. aρως през рус. герой. — Други (остар.) форми: иро̀й и херо̀й. — Ем. Васкидович, Първи понятия за детинско употребление, 1847, 68.