ГЕРОЙСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЕРО̀ЙСТВО, мн. ‑а, ср. 1. Само ед. Изключителна смелост и себеотрицание, готовност и способност за извършване на подвиг; героизъм. Той събираше всичките усилия на волята си и на разума си, всичкото геройство на честната си душа. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 30. Заради тая свобода той [бълг. народ] показа чудеса от геройство, защото в майчиното му мляко струи волният старинен дух на българските планини, които винаги бяха свободни. П. Делирадев, БГХ, 22. Той се бе държал твърдо, честно и принципно, но това геройство, тази самотна съпротива, макар и да правеше комплимент на собствената му личност, по никой начин не го успокояваше. Е. Кузманов, ЧДБ, 34.

2. Изключителна смела, себеотрицателна постъпка, дело; подвиг, героизъм. Приказлив и пъргав, младият човек сполучи да поведе в Българово мало и голямо против кметството и една вечер щеше насмал да арестува кмета — .. Той сам се възхищаваше от това си първо в живота геройство и го разказваше, колчем се падне. А. Страшимиров, А, 581. Прояви се помежду нас голямо съревнование — наместо по-раншните геройства в лудории започнахме да се надпреварваме кой повече книжки да прочете. СбЦГМГ, 309.