ГЕРЦОГ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЕРЦО̀Г, мн. ‑ги, м. Остар. Книж. Херцог. Според решението на благородните са основа царство, на което повикаха за цар австрийский герцог Максималиана. С. Бобчев, ПОС (превод), 289. Герцогите повелявали на графовете, които на пределите ся наричали маркграфове, на бреговете на Рейн рейнграфове. Ив. Богоров, ВГД (превод), 169.

— Рус. герцог.