ГЀТИ

ГЀТИ1 мн., ед. (рядко) гѐта ж. Вид платнени или плъстени обвивки, които се носят над обувки от мъж за топло; гетри, гамаши. Доктор Платнаров беше нисичък, пъргав старец. Ходеше старомодно облечен: с лачени обуща и гети, рае панталон, редингот и жилетка от кадифе. П. Славински, МСК, 50. Тя инстинктивно потрепна и погледна настрани, .. Но там бяха разкрачените крака на мъжа ѝ, с вълнени гети, с корави, очукани по камъните обувки. Х. Русев, ПЗ, 110.

— От итал. ghetta, през рум. ghete.

ГЀТИ

ГЀТИ2 мн. 1. Истор. Древно племе, родствено на даките и мизите, което населявало източната част на Дакия (приблизително

днешна Румъния, Бесарабия и Добруджа). Към V в. преди н. е. на Балканския полуостров са живели около 22 племена. По-значителни от тях са трибалите, .., мизите — в северна България, гетите — в Добруджа. Ист. Х и ХI кл, 10.

2. Остар. Готи. Йорнанд нарича готите гети, защото ги е намерил в страната гетска. Т. Шишков, ИБН, 16.

— Г. С. Раковски, Показалец, 1859.

Списък на думите по буква