ГЕТИНАКС —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЕТИНА̀КС м. 1. Само ед. Техн. Твърд, слоест пластичен материал, получаван чрез пресоване на хартиени листове, слепени със синтетични смоли, който се използва в електротехниката, за декорация и др. Слоестите пластмаси, получени с пълнител хартиени листове, имат много търговски наименования.. У нас тези пластмаси са известни под името гетинакс. В. Кабаиванов и др., ТП, 84. Изолацията на контактите се прави от порцелан, гетинакс или други органически изолационни материали. Ат. Начев, ЕС, 35.

2. Разг. Лист от такъв материал, употребяван за покриване или облицоване.

— Рус. гетинакс.