ГЕТИРДЍСВАМ

ГЕТИРДЍСВАМ, ‑аш, несв.; гетирдѝсам, ‑аш и гетирдѝша, ‑еш, мин. св. гетирдѝсах, св., прех. Диал. Довеждам, докарвам. Беицата, като я видя, покани я да излезе горе, .. да я накара да прегледа една от ханъмите, която се оплакваше от сърце, защото баба Вачовица беше кемил баба и беицата при раждането си на няколко деца я гетирдисваше в Търново. Ц. Гинчев, ГК, 131. Знаеш ли как свири той — и мъртвите разиграва! .. Максус съм го гетирдисал да ни повесели и да ни поразиграй... Ц. Церковски, Съч. III, 240. // Донасям, доставям. Джевдет си беше направил нови дрехи, угоил бе черния ат с белите крака и с месечинката на челото и си гетирдисал ново, хубаво .. седло от Едрене. Ц. Гинчев, ГК, 365. Сега ще река на книгопродавецът да ми гетирдише Архиереский служебник, минее и прочая. АНГ I, 336. гетирдисвам се, гетирдисам се страд.

— От тур. getirmek.

Списък на думите по буква