ГЕТО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЀТО, мн. ‑а̀, ср. 1. През Средновековието и в страни с расова или религиозна дискриминация — еврейски квартал, извън който евреите нямат право да се заселват. Езра нищо не отговори и продължи пътя си към гетото. Не беше далеко това еврейско гнездо, но беше по-навътре в града и като че ли оградено с невидима стена. Д. Талев, ГЧ, 294. След окупирането на Полша хитлеристите са натикали във Варшавското гето още няколкостотин хиляди евреи от разни места.

2. В страна с расова дискриминация — квартал или област, определени за заселване на етнически еднородно обезправено население, обикн. недостатъчно благоустроен и поддържан в хигиенно и др. отношение. В Перу, където индианците оказвали упорита съпротива на колонизатора, църквата започнала да настанява голяма част от населението в специални гета; там те работели под контрола на надзиратели-испанци. Е. Николов, П, 14. Александрия е египетски град, но поради вековното господство на чужденците неговите законни господари са отделени в "гето". Ив. Мирски, ПДЗ, 161. Негърско гето. ^● Обр. В резултат от засиленото строителство заместихме панелните гета с кичозни тухлени комплекси. 168 часа,2000, бр. 46, 34.

— От ит. ghetto през нем. Getto.