ГЀТРИ

ГЀТРИ мн. Книж. Гети1. Единият беше много нисък, обут в тежки подковани обуща, над които бе закопчал бели гетри. М. Марчевски, ОТ, 431. Късите крака на стареца, обути в жълти обувки и пристегнати със зелени кетени гетри, висяха, безжалостно шибани от конската опашка. Д. Кисьов, Щ, 250. Събух обувките и гетрите, хвърлих шапката и легнах. Мургаш се присви и легна зад вратата. Н. Попфилипов, РЛ, 136.

— От фр. guêtre през рус. гетры.

Списък на думите по буква