ГЕЧИНМЀК

ГЕЧИНМЀК, мн. няма, м. Остар. Поминък, препитание. — Вашият занаят и гечинмекът ви само от лозята ли е или си имате и други доходи? З. Стоянов, ЗБВ I,

63. Ние си правиме паници, сахани, гаванки и копанки, а ядеме из чинии и пр. А още се плачеме, че занаятите ни не вървят и че гечинмекът ни става от ден на ден по-тежък! Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 89. Селянинът обикновено не е богат човек, .., за поминуванието си (гечинмек) той няма нужда за много неща, както гражданинът. Ступ., 1875, бр. 3, 19.

— От тур. geçinmek ’печеля средства за прехрана, препитавам се’.

Списък на думите по буква