ГЕЧИНЯ̀

ГЕЧИНЯ̀ СЕ, ‑ѝш се, мин. св. ‑ѝх се, несв., непрех. Остар. 1. Преживявам с поминъка, препитанието си; препитавам се. — Добро утро, кир Иванаки, какво ми си, харно ли си? — Слава богу, чорбаджи, .. гечиним са, сполай ти. Ил. Блъсков, ЗК, 81. Сиромах човек с половинка се гечини. Послов.

2. Прекарвам времето си. — Жена ли? Че за що ми е мене жена? .. Че нали Митхад паша отвори шантани като за нас хора — да се гечиним и ние? Да си преминаваме времето? Ст. Чилингиров, ПЖ, 20.

Списък на думите по буква