ГЕШЕФТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЕШЀФТ м. Книж. Нечестна, непочтена търговска сделка; спекула. Евтиният труд на работниците и гешефтите, които вършеше заедно с представителите на властта, му носеха печалби. М. Марчевски, ГБ, 78. То не е за приказка, директоре, но ще ти кажа, че ние в затвора ненавиждаме осъдените за кражба, гешефти и далавери. К. Митев, ПБ, 385. Той [шофьорът] по документи внесъл 15 тона закупена кайма, а тя при отчитането се оказала с около четвърт тон повече. Взели да го обвиняват в гешефти! В. Сотиров, ЛНП, 47. // Рядко. Търговска сделка. Да ти хрумне, че с бързо въвеждане на тонгата във всички клонове на фирмата можеш да използваш конюктурните условия, да добиеш изведнъж предимство на немския пазар и да направиш голям гешефт, не беше никак трудна работа. Д. Димов, Т, 61. — А за мене? — попита Моис. — Колко ще падне за мене? — Какво? — изумиха се двамата съдружници. — Че нали и аз трябва да спечеля от този гешефт? — гледаше ги упорито Моис. П. Спасов, ХлХ, 74.

— Нем. Geschäft 'сделка'. — П. Р. Славейков, Последното ми ходяние в София, 1883.