ГЕШЕФТАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЕШЕФТА̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Лице, което се занимава с гешефти; спекулант. — Всяка дреха, мобил, джунджурия, иглица, с които ни снабдяват безчислените гешефтари, е един комат, който чуждата експлоатация изтръгва из ръцете на бедния български занаятчия и търговец. Ив. Вазов, Съч. ХI, 187. Правителството на демократи и радикали проспа най-добрите моменти за спасителни акции.., охранваше по старата система партизаните си гешефтари и службогонци. Ал. Стамболийски, ДС, 39. — Слушай, Картунков, .. Много добре зная... Че нали ти беше най-големият гешефтар .. С германците разни далавери правеше. Н. Драганов, СбСт, 378. Нямало днес туй, онуй: / да му мислят сиромасите, / гешефтарите от туй / ще натъпкат здраво касите. Хр. Смирненски, Съч. II, 91.