ГЍБВАМ

ГЍБВАМ, ‑аш, несв.; гѝбна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. гѝбнат, св., прех. Диал. Гибам (в 1 и 2 знач.) веднъж или изведнъж. Без да го гибнеш фитило, се запали. Погов., СбНУ ХIV, 146. — Тук има вълци. Току-виж, че и мен ме изял някой вълк — стрелна го с тъмните си, вакли очи Райна и се засмя. — Каквото си рудо агне — гибна я и Павел. Д. Спространов, С, 264. гибвам се, гибна се страд.

ГЍБВАМ СЕ несв.; гѝбна се св., непрех. 1. Гибам се (в 1 знач.) изведнъж. Слушайки сборот от син му на богатио кой ке го купел, пишман ке бидел, се гибнал богатио ябанджия и се заинатил, та го купил. Нар. прик., СбНУ ХIV, 126. Еднъж месечината се подголемила пред сънцето и му се пофалила, оти нейната светлина била по-голема отколко .. негоата, .. сънцето се гибнало от месечините фалби, се налютило, та я плеснало по лицето. Нар. прик., СбКШ, 12.

2. Помествам се, помръдвам се (Н. Геров, РБЯ).

Списък на думите по буква