ГИБЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЍБЕЛ1, ‑та̀, мн. няма, ж. Книж. 1. Неестествена, преждевременна или насилствена смърт; погубване. Яви се холерата.. Млади и жизнерадостни момчета, .., умираха нечакано и безропотно, .. Това напомняше само безнадежността и жестоката гибел на хора, поглъщани от подвижни пясъци. Й. Йовков, Разк. III, 102-103. Куршумите бръмчеха около мен, огънят се усилваше. Чувствувах вече, че всяка загубена минута може да ни доведе до гибел. П. Вежинов, НС, 50. За него имаше само един изход — да върви по пътя, по който беше тръгнал. А този път беше пълен със засади и водеше към неизбежна гибел. М. Марчевски, П, 147. Разчу се, че при последното сражение Велко спасил с голяма смелост околийската чета от сигурна гибел. Д. Талев, И, 416. Ето огнената лава тътне, святка, наближава / и чрез нея гибел лее разгневений великан. Хр. Смирненски, Съч. I, 124. // Морално погубване. Той се струваше само далечен, чужд и малко нещастен човек, който се търкаляше в калта на падението си и отиваше към неминуема гибел. Д. Димов, Т, 479. И ти става чудно защо мнозина оплакват и проклинат живота си. То е, защото те дават погрешна посока на своите устреми към него. Погрешната посока — това е падението, гибелта. Д. Немиров, Д, 108.
2. Пълно унищожение, разруха, причинена от война, от стихийно бедствие, нещастие и под.; загиване, рухване, край. Това опиянение изчезна почти мигновено и се замести веднага от равна и студена печал, от досадата към болния и преситен свят, който я заобикаляше и усещаше своята гибел. Д. Димов, Т, 473. Ужасно земетресение, което се разразило по бреговете на Средиземно море, причинило гибелта на Атлантида. М. Несторова, ДЗК, 3. Обзема ме и радост, и тревога / за твоята съдба, мой земен свят. / При всяка буря бих желал да мога / от гибел да те пазя — жив и млад. Мл. Исаев, ПТН, 5. — Перущице бледна, гнездо на герои, / .. / Твойте чеда бяха силни в трудний час, / твойта гибел беше тържество за нас. Ив. Вазов, Съч. I, 179-180. Гибел на българското царство. // Пълен провал, неуспех. От това [разколебаването на водачите] последва и уплахата на влашкия водач Тудор Владимиреску, че въстанието е обречено на гибел. Д. Яръмов, БП, 133. Традицията бе за теб — Съдба, / а гибел всяка стъпка нова. Съвр., 1980, кн. 1, 217. ● Обр. Без кола в Париж е просто гибел, макар че напоследък все по-моден става велосипедът. П. Незнакомов, ТС, 26.
ГЍБЕЛ2 м. Остар. Архит. Фронтон на сграда. Цели улици били застроявани с долепени една до друга паянтови жилищни сгради с тесни лица, но богато украсени с дърворезба и триъгълни фронтони (гибели). А. Дамянов, ЖС, 13. Докато над страничните полета се очертават раздвижените и живописни силуети на "гибелите", които ги увенчават, средната част на фасадата се издига стройно нагоре с още един етаж, разчленен с коринтски колони. М. Бичев, АНВ, 337.
— Нем. Giebel.
ГИБЀЛ м. Диал. Количество прежда, която може да се намотае на една вретено; вретено. Мама, да не седи празна, ще принесе изпредените гибели да мотае. Т. Влайков, Пр I, 162. Байо ви Бачко може да залепи чинийче, .., да плете чорапе, да преде гибеле. Знан., 1875, бр. 19, 303. Напрела съм днес три гибели. Н. Геров, РБЯ I, 262.