ГЍГИ мн., ед (рядко) гѝга ж. Диал. Два дълги пръта с приспособления за стъпване, с които се ходи на известна височина от земята във вода или кал; кокили.
— От нем. Giegle 'раздвоен клон на дърво, чатал'. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.