ГИД —Речник на българския език — алтернативна версия

ГИД, гѝдът, гѝда, мн. гѝдове, след числ. гѝда, м. Книж. 1. Нежел. Водач, екскурзовод. Ние вървим и разгледваме сами, без водач, защото долу ни предлагаха услугите си няколко гида, които говореха само на английски и не можеха да бъдат полезни. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 57. "Това е най-старата постройка в Амбер — обяснява нашият гид — стар, изсъхнал човек, като ни предлага да отидем към дворците и да се повозим на слонове." Т. Кюранов, АП, 77-78. Ценни колекции има в тоя дворец. Гидът, който ни показа нещата,

разправя анекдоти и истории със сплетни и задевки за тия, които са оставили тука спомена на имената си. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 12.

2. Справочна книга за туристи, в която има данни за туристически обекти и забележителности на дадена страна, град и др. В гида този камък е отбелязан като старина или рядкост. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 50.

— Фр. guide.