ГИДИЙКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГИДЍЙКА ж. Нар.-поет. Буйна, закачлива и волна девойка. Всичките моми се изсмяха, като гледаха дяволски на Боримечката .. Той се оттегли мълчешката и след малко време излая над главите им като дърто овчарско куче — момите изпискаха уплашено, а после се разсмяха. Тогава гидийките взеха да го дразнят. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 178. Че чуло ли са й, видяло, / ерген за мома да плаче, / както Никола за Донка, / за Донка, луда гидийка! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 247.