ГИДРАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГИДРА̀Н м. Ветер. Конска порода за езда и впрягане, създадена в Унгария и разпространена в България и Румъния. // Кон от тази порода. Красивият светлочервен гидран Мурад опозна господарката си, свикна с мекото тяло, но сякаш да покаже тръпната си сила, стройната гъвкавост — мяташе грива, ровеше с крак и се местеше напето встрани. О. Василев, Т, 129.

— От араб. собств.