ГИДЮ̀Л м. Диал. Нащърбен, счупен пръстен съд (Н. Геров, РБЯ).
◊ Присмял се гидюл на череп. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой критикува другиго или му се присмива, а самият той притежава същите недостатъци.
— От тур. güdük 'безформен, скъсан, нащърбен'.