ГИЗД

ГИЗД, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Нар. поет. Хубав, гиздав. Пременете / мойта гизда снага, / в гроб да бъда / спретно нагиздена. Ц. Церковски, Съч. II, 253. "Ти нали сам пожелаваше — той да обикне горещо / някое гиздо девойче?" А. Разцветников, Избр. пр (превод), 111. Ката ден гизда, на Великден парталеста (одърпана). Погов., СбНУ IV, 217.

Списък на думите по буква