ГИЗДАВЀЛЧЕ, мн. ‑та, ср. Нар.-поет. Гиздава млада жена, гиздаво момиче; гиздосийка. "Булче ле, хубавелче ле, / булче ле, гиздавелче ле, ела ни от кучата отбрани." Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 86.