ГИЗДАВЀЦ

ГИЗДАВЀЦ, мн. ‑вцѝ, м., Нар.-поет. Мъж с хубава, гиздава външност; хубавец. В полуосветена стая, пред следствената комисия беше изправен поручик Слави Попов — строен и гиздавец, в цвета на годините си и благ като преди, блед и настръхнал сега. А. Страшимиров, Съч. I, 199. Живеял като светский гиздавец, прекрасно се обличал, винаги бил облян с разни благовония, обичал обществото и госпожите. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 337. Ей дружина! — Честита година! / Чест дал Господ кому както знае, / .. / на пиенци ищах и мезенце, (..) на гиздавци се напети дрехи. П. Р. Славейков, НМК, 73. Погоди мама Кераца, / за Никола убавеца, / убавеца, гиздавеца. Нар. пес., СбНУ ХIV, 9.

Списък на думите по буква