ГИЗДАВИНА̀

ГИЗДАВИНА̀, мн. няма, ж. Разг. Качество на гиздав; гиздавост, хубост, напетост. А красотата, гиздавината и умът ѝ изведнъж са видат. Л. Каравелов, Съч. II, 48. Триж по-малка от пловдивското поле, софийската равнина, ако няма величието от безкрайност на простора му и кръгозорите му, обладава по-голяма гиздавина и повече живописност. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 14. — "Стано, Яно, цръвена ябуко! / Умиле ми твоя убавина, / убавина, Яно, гиздавина! Нар. пес., СбНУ ХLV, 345.

— Друга (диал.) форма: гиздовина̀.

Списък на думите по буква