ГИЗДИЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГИЗДЍЛО, мн. ‑а̀, ср. Нар.-поет. Предмет или дреха за гиздене; накит, премяна. — Какви гиздила̀ ми донесе на мен лани Кадир! Не съм ги още слагала — каза Фатина и домъква от сандъка оттатък бяла бохча .. Изваждат първо зелени мъниста, после кадифено жакетче. Л. Александрова, ИЕЩ, 196. Не смогна да изтегли лък и група селяни заеха мястото на бранниците, а току до него се поби млад велможа. Види се, малък болярин — няма гиздила и злато по него. М. Смилова, ДСВ, 41. Там при тях девет години във пещерата дълбока / куп гиздила аз направих: пафти и гривни ковани, / пръстени, та и гердани. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 38.

◊Ни в гора дружина, ни в село гиздило. Диал. За необщителен човек, с когото мъчно може да се живее.