ГИЗДОСИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГИЗДОСЍЯ, мн. ‑ѝи, зват. ‑ѝйо, ж. Нар.-поет. 1. Само ед. Качество на гиздав; гиздавина, гиздавост, хубост. — Плитка е то, и плитка му викат, че се плете, заплита за гордост и за гиздосия! Й. Вълчев, РЗ, 116. Шумата на дъба е почнала да става медночервена, оная на явора и клена — жълтолимонова, на липата — бледожълта .. Де другаде може да видите това пъстрило, тази шарена гиздосия. П. Росен, ВПШ, 135-136. И вижте я: трепка елицата млада. / Децата я гледат с любов и наслада. / Каква красота! И каква гиздосия! / На връхчето грее звездица. Краси я! Цв. Ангелов, НП, 38.

2. Хубава, гиздава или красиво облечена жена; хубавица, гиздавелка, гиздавица, гизда. — Недялка нищо не губи в селската си носия, тя си е сама гиздосия. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 79. И той сиромахът взе, че се зака‑

чи за една такава гиздосия, закачи се и се ожени за нея, че като му завъртя едни рога хубавицата, та го направи за смях на целия свят... Г. Караславов, Избр. съч. II, 87. Ех, дъщеря му е такова хубавичко и гиздавичко момиченце .. Аз и в Мората не съм виждал такива гиздосии и такива гълъбици. Л. Каравелов, Съч. II, 56. Вратата скръцна и в стаята влезе Рачето. — Ей, гиздосийо, докога ще те чакам? — каза тя, като сложи ръце на кръста си и огледа Нонка с преценяващ поглед. — Леле мале, как си се наконтила!И. Петров, НЛ, 10. Коня яхам — коня аджамия, / мома любя — лепа гиздосия. Ц. Церковски, Съч. I, 158.

3. Красив, изящен предмет, нещо хубаво, гиздаво. — Остави коня, нали видиш — с файтон съм дошел да те взема .. Откъм задния двор излезе Алтъна .. "Виж каква возилка докарал..." — Невесто, гледай с каква гиздосия ще пътуваме. Г. Манов, КД, 129. — То пък едно село — гиздосия!... — Гиздосия, гиздосия... — натърти старецът, смачка догорялата цигара и се усмихна. Н. Хайтов, ПП, 95. Но вие нямате представа каква гиздосия е казашката конница и въобще каква гордост бе за нас, русите, казашката войска. П. Росен, ВПШ, 49.