ГЍЗДЯ

ГЍЗДЯ, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., прех. Разг. Правя някого или нещо гиздав, пременен с красиви предмети или дрехи и под.; украсявам, кича, пременявам. Как плакала Алина, .., когато почнали да я гиздят за сватбата. Л. Александрова, ИЕЩ, 278. Серафим Огненов се нахвърлил най-напред да гизди къщата си. Д. Талев, ЖС, 58.

2. Придавам красив, приятен вид на някого или нещо, правя го хубав, гиздав; разхубавявам, крася. Трайчев, .., сучеше трескаво ту левия си, ту десния си мустак, черни, тънки, красиви, които гиздеха и отваряха белината на руменото му лице. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 105. гиздя се I. Страд. от гиздя. II. Възвр. от гиздя в 1 знач. Младен започна пак да облича новата си премяна, взе всеки ден да се гизди. К. Петканов, БД, 213. Тоя ден, вместо да се радва и гизди с новите си дрехи, Садет дълго плака. Б. Несторов, АР, 72. Спряла беше сега пред огледалото в стаичката си и с детска унесеност се гиздеше за бала. А. Страшимиров, Съч. I, 132.

Списък на думите по буква