ГИЗНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЍЗНА, ‑еш, мин. св. ‑ах, несв., непрех. Пропит съм от вода, влага, тъна във вода; подгизвам. Пак паднаха тежки облаци и пак заваляха ситни проливни дъждове. Земята гизнеше във влага, улиците на заглъхналото село тънеха в лапавица. Г. Караславов, ОХ I, 229. Нощ, тъмна тъмнина и в тъмнината зад тебе вървят хиляди хора и газят в студените локви и краката им гизнат. Д. Немиров, Б, 49. Остеня беше спокоен — мобилизацията не го засягаше .. Сигурно нямаше да се размине така. Ако не тази година, то все някога щеше да се ходи. Пак щеше да гизне в мокрите окопи, да се крие като къртица в земята. Кл. Цачев, ГЗ, 71. Кален път. И студени нивя. И сред тях кираджиите груби. / .. / Гизне старият скъсан шинел, / тегнат калните гнили цървули. Хр. Радевски, П, 15.