ГЍЛДИЯ

ГЍЛДИЯ, мн. ‑ии, ж. 1. Истор. При ранния феодализъм в Западна Европа — икономическо, политическо или религиозно сдружение (главно на търговци или занаятчии) за защита на интересите на членовете му; гилда. Търговците от своя страна се организирали в сдружения, наречени гилдии. Гилдиите осигурявали на членовете си изключително право да търгуват с известни градове и осигурявали въоръжената охрана на търговските кервани. Ист. VI кл, 69. В Нидерладия, където още през ХVI век .. процъфтява организираната търговия с картини, търговците .. трябвало да бъдат членове на художническата гилдия Св. Лука. Хр. Ковачевски, СК, 119. Работели я [бродерията] в манастирските училища, но след ХIII в. се превърнала в обикновен занаят. Основали се много занаятчийски съюзи, наречени гилдии, поради което се уеднаквил начинът на техниката. Б. Божиков и др., ИО, 78.

2. Нов. Съвкупност на хора от една професия, обикн. в сферата на културата или модата. За гилдията в театъра е необходим друг вид договор, подобен на трудовия. ДТ, 1998, бр. 51, 5. Двамата журналисти са сред малцината в гилдията, които са компетентни и извън профилираните си дисциплини. НМ, 2000, бр. 21, 12.Жулналистиче‑

ска гилдия. Гилдия на лекарите. Писателска гилдия.

— От нем. Gilde. — В-к Знание, 30.I.1875.

Списък на думите по буква