ГИМН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГИМН, гѝмнът, гѝмна, мн. ‑и, м. Остар. Химн. Музиките ще да свирят народний гимн. С, 1888, бр. 210, 1. Времето на игрите са наченвало и свършвало с жертвоприношения и с пеяне на молитви и на гимни. Н. Михайловски, РВИ (превод), 73. На моя [на бука] пламъчец си греят / тънкопрозрачните ръчици. / В Европа, Азия, живеят / народи питомни и диви, / и в свойте разкази и гимни / се мен прославят, мене пеят! Ст. Михайловски, NV, 73.

— Рус. гимн.