ГИМНАСТЍК

ГИМНАСТЍК, мн. ‑ци, м. 1. Спортист, който се занимава с гимнастика, който практикува гимнастика като професионалист или аматьор. Големи успехи постигнаха на международните спортни срещи нашите конници, ловни стрелци, гимнастици. РД, 1950, бр. 176, 1. Учителят подбираше внимателно учениците си и се стараеше да създаде от тях истински спортисти .. Васил оправда надеждата му и скоро стана най-добрият гимнастик в училището. Ив. Планински, БС, 23. Взря се, позна го [Левски]: най-добрият гимнастик в академията, любимецът на капитан Драгашевича. Ст. Дичев, ЗС I, 573. Прехвърли тялото си върху дървото и бавно се изправи на ръце — с краката нагоре. За гимнастик като него това не представляваше особена трудност. А. Мандаджиев, ОШ, 24-25. // Лице, изкусно в гимнастически упражнения и дисциплини.

2. Остар. Разг. Учител по гимнастика. Чухме свирката на гимнастика: — Строй се-е! — извика той. Кр. Григоров, ОНУ, 30. В осем часа на другия ден всички ученици се строили в каре сред двора на гимназията .. Гимнастикът направил оглед на стойките и обадил на директора, че всичко е готово. О. Василев, ЖБ, 238.

3. Истор. В Източна Румелия — член на гимнастическо дружество. Решителната готовност на 100 000 гимнастици да не допуснат в Южна България настаняването на турски гарнизони принуди Портата да се откаже от своето право, дадено ѝ в постановленията на Берлинския договор. ВН, 1960, бр. 2818, 2.

Списък на думите по буква