ГИПС —Речник на българския език — алтернативна версия

ГИПС, гѝпсът, гѝпса, мн. няма и (остар.) ‑и, м. 1. Прозрачен безцветен или различно оцветен от примеси и кристали минерал; калциев сулфат. Гипсът е калциев сулфат. В природата се среща кристален с две молекули кристална вода и безводен. В. Пеев, МК, 118. Камъните са твърдо земно смесване, затуй имат и същите качества със земята: защото едни са разтопяват в огъня и са казват пясъчни или кремъци, други са разредват и са казват варовити или гипси. Т. Шишков, ПХ (превод), 19. Находище на гипс.

2. Бял прах, получен чрез топлинна обработка на този минерал, употребяван в строителството, скулптурата, за отливки, в порцелановата и стъкларската промишленост и др.; гипсово брашно. Гипсът трябва да се пази на сухо. // Разг. Пластичен материал, получен от този прах, размит с вода, който бързо се втърдява и може да се моделира. През нея [дървената решетка] се виждаше в естествената големина статуята от гипс на едно дете. Ив. Вазов, Съч. VI, 148. Приготвям гипс.

3. Мед. Гипсова превръзка. Хората черпеха за родено дете или за свален гипс, но за взета кръв — този беше първият. Й. Попов, ИЖП, 7. Нито трепна, нито се помръдна. Даже когато се ръкувахме с него, той не се раздвижи, а продължи да лежи, сякаш беше сложен в гипс. Сл. Трънски, Н, 521. Чух писък, шум... и без да знаят кой е, / аз подразбрах, че съм строшил костта. / И тръгна: гипс, разноски, рентген, вани. Сл. Красински, БН, 114.

— От гр. γύψος .