ГЛАВА —Речник на българския език

ГЛАВА̀

ГЛАВА̀, зват. гла̀во, род. мн. (остар.) глав, ж. 1. Най-горна част на човешко тяло или предна част на тялото на животно, където се намират главният мозък, устата и повечето сетивни органи. Никога не се изличава из паметта ми тоя висок, .., с голяма глава и черна рунтава брада человек. Ив. Вазов, Съч. ХII, 160. Беше вече седем часа, когато той влезе в кабинета с дисагите в ръка и с калпака на главата. Ал. Константинов, БГ, 48. Почнало да ръми .. Конете се мъкнат с отпуснати глави и опашки. Д. Габе, Н, 8-9. Говореше високият като топола Сакакушев. Другият одобрително кимаше глава. Д. Добревски, БКН, 23. Той беше спрял върху му замисления си поглед и неодобрително и скръбно поклащаше глава. Й. Йовков, Ж, 1945, 90. Берете цветя в градина, / .. / плетете венци и китки / да кичим глави и пушки! Хр. Ботев, Съч. 1929, 7. Галунка гърло болело, / та а свекърва лекува / от зелен гущер главата, от люта змия сърцето. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 206. Сяка глава свой ум носи. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 146. Рибата се вмирисва от главата. Послов. Клюмвам глава отчаяно. △ Завъртам глава в знак в знак на отрицание. △ Кърпа за глава. Глава на кокошка. Глава на насекомо. Глава на костенурка. Змийска глава. ^● С числ. бройно или с прил. цял. При сравняване — като мярка за разликата между две височини на хора. Фигурата му стърчеше цяла глава над другите с мощна, но лишена от тромавост стойка на боксьор или гладиатор. Д. Димов, Т, 100. И хорото се залюля от единия край на двора до другия. Сам Хаджи Драган го водеше, на две глави по-висок от другите. Й. Йовков, СЛ, 174. — Драгул е по-нисък, около половин глава е по-нисък от мене. П. Стъпов, ЖСН, 41. Брат му порасна с една глава повече от него. ^● Обр. Като отиде да учи в София, момчето е порасло с цяла глава в общото си развитие и култура. ^● При клетви обикн. след друго същ. за уси?ване на проклятието. Уж все формули и постулати давате, да ви опустеят главите макар, а тъкмо обратното излиза — хората започват да се съмняват, да разсъждават. Г. Караславов, Избр. съч. II, 182. — Пустият му табиет, да би се опустял и табиета му, и главата му, че ела барем да се допилей, че да ни каже има ли риба, няма ли. Ил. Блъсков, ТСР, 15. — Да ти се не видят и книгите, и главата! // Стесн. Горна страна на тази част от тялото, която е покрита с коса. От някаква болест е окапала косата му и главата му е съвсем плешива. Й. Йовков, Разк. I, 11. Зави се майка, замая — / камък ѝ падна на сърце; / гледа си в очи Чавдара, / във очи черни, големи, / глади му глава къдрава / и ръда клета, та плаче. Хр. Ботев, Съч. 1929, 33.

2. Разг. Главоболие. — Ама казвам ти я — тежка болест беше, .. Огън, глава, огън, глава. Й. Йовков, Ж, 1945, 249. Контрольорът по качеството Георги Гечев седеше кисело в кабинката си и търсеше "нещо за глава". О, 1977, кн. 10, 7. Като изкарахме зимата, .., току нападна по нас една редушка... може и по други места да я е имало — нещо като треска, пък не треска; ..; огън малко, па кашлица, па глава. Т. Влайков, Съч. II, 286. Страдам от глава. △ Хапчета за глава.

3. Разг. Ум, разсъдък. — Хаджията ли те учи на такъв ум? — Никой не ме учи — аз си имам своя глава! А. Гуляшки, МТС, 178. Отиде [Ирина] в трапезарията и закуси с няколко бисквити и чаша силно кафе. Постепенно главата ѝ се разведри. Д. Димов, Т, 669. — Името не прави человека, а главата. Ив. Вазов, Съч. VII, 35. Ако докторът понякогаж ви хули и укорява, то прави това.. затова, че ви желае добро и че неговата душа е жива, правдолюбива и любяща... Вие не умяхте, не пожелахте да го оцените, но и може ли .. вашата глава да оцени онова, щото е високо и честно! Л. Каравелов, Съч. VIII, 95. Не ще само ръцете да работят, иска и главата. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 315. // Мисловна дейност; ум, ра‑

зум, мисъл. Споменът за майка му изведнаж нахлу и измести всичко друго от главата. Кр. Велков, СБ, 8. Даваше си вид, че слуша доклада с голямо внимание, но всъщност чуваше само отделни думи, които веднага се изпаряваха от главата му. И. Петров, НЛ, 201. Сега си напрягам паметта и се мъча да се сетя какво стана на другия ден. Но нищо не идва в главата ми. В. Цонев, ЕВ, 124. Гледаше след бай Слави и си забраняваше да мисли за онова, което му беше казал той преди малко. Т. Монов, СЧ, 46. Че сърце глава не пита, / то е птичка дяволита: : дето иска се пилее, / дето иска, там ще пее... П. К. Яворов, Съч. I, 38. Ако краката не слушат главата, тежко и на краката, и на главата. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 14. От главата си тегля. Погов. // Мозъкът като оръдие на мисленето. Павел дълго лежа на гърба си затъпен, без никаква мисъл в главата си. Елин Пелин, Съч. III, 50. — Пишете за Ботев! — / .. / И нищо не идва. / Безплътната мисъл / в главата се мъти, / в гърдите тревога. Н. Вапцаров, Ст, 1951, 136.

4. Прен. Живот на човек. — С главите си отговаряме, ако една пушка са намери в селото, отговориле окаяните жертви. З. Стоянов, ЗБВ III, 334. — Господин подпоручик — .. , — много време се каня да поговоря с вас, да споделя една моя лична тревога. Днес ще сторя това, та ако ще да ми коства и главата. В. Нешков, Н, 402. — Ага — с разтреперан глас рече дядо Кральо.. ние се събрахме и решихме да ти кажем. Глава си даваме, ала вяра не даваме. А. Дончев, ВР, 170. Само преди няколко дни, .. , той се срещна с четата. Какви славни момчета, окичени, .. с патрондаши, бомби и револвери! .. Та за сто хиляди лева ли се борят те, за пари ли са заложили главите си? Г. Караславов, Избр. съч. I, 406. Заплащам с главата си. △ Искам главата на някого. // Разш. Нещо много важно, ценно за някого, обикн. ръководно място, власт. След поредното поражение на отбора поискаха главата на треньора.

5. Разг. Човек. Гледката беше едновременно обидна, жалка и смешна, ала в "Братството" имаше глави, които не се спираха пред никаква глупост. Д. Димов, Т, 99. И както през всички времена, тъй и сега трябваше една свободна глава, свободна от семейство и имот, .. , която да ознамени усилията и интересите на толкова хора. Д. Яръмов, БП, 118. Няма съдник без хатър, / няма глава без кахър. Погов., П. Р. Славейков, Избр. пр I, 229. Ум прави, глава тегли. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 186. ^● В зват. Пренебр. Има и по-високо от къщата на Кара Танасовите и от църквата на баща ти, ясно ли ти е, главо! ... В. Милев, РК, 104. ^● С предл. на. При изчисляване количеството на някакви материални блага — на всеки човек от населението на определена територия. През целия период на капиталистическото си развитие България беше изостанала страна .. по доход на глава от населението нашата страна се редеше на едно от последните места между европейските страни. Геогр. VII кл, 95. — Как ще крада бре, Танаско, .. , когато всичко с тегло ми се дава? .. Нали се отпуска на глава, нали се мери с грамове. Г. Караславов, ОХ II, 79. // Разг. Със съгл.опред. Човек с някакви качества, които се посочват от определението. Крум не беше някой развейпрах, луда глава, не беше от ония, дето не ги свърта на едно място. Г. Караславов, Избр. съч. I, 379. — Уж сте се събрали все учени глави — попове, кметове... К. Калчев, ЖП, 28. Запалени глави от Свищов са се присъединили към слязлата тука чета. Ст. Дичев, ЗС I, 472. Ожениха, почерниха / Руска черноока, — / .. / не хароса клета глава / под чуждата стряха. Ив. Вазов, Съч. IV, 82. Буйна глава. Ветрена глава. Отчаяна глава. // Разг. Човек, личност със забележителни умствени способности, умен човек. Със светнали очи гледаше Антиката и не можеше да се начуди. — Какъв ум! Каква глава е родило нашето село! Не помощник, министър ще те направя. А. Каралийчев, ПГ, 136. Твоят тъст излезе глава и половина. Радвам се. Н. Русев, П, 103.

6. Обикн. ед. Със съгл. или несъгл. опред. Лице, което стои начело на някаква обществена групировка — семейство, колектив, организация, институция и под. (посочена от определението); ръководител, началник. Подтикваше го и гордостта, че все пак той е глава на семейството, на него се надяваха в къщи, от него чакаха всичко. Г. Караславов, Тат., 37. Дедо Дичо е глава на задругата, па още преди три години беше навършил осемдесетата година. М. Георгиев, Избр. разк., 43. Кметът е кмет, то се вика глава на селото, ама и той слуша Прангата и върши каквото му каже. Т. Влайков, Съч. III, 79. Агрономът Раденко .. , няма и да годиняса като глава на стопанството. Б. Обретенов, С, 56. Нямаш ли си бела, стани на петима глава. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 320.^● Обр. Достатъчно е [руснаците] да ударят само София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, .. Достатъчно е дори да ударят само София, да смажат главата и другото ще дигне ръце без бой. Г. Караславов, Т, 101.

7. Рядко. Предна част, начало на върволица от хора или на тълпа. Далеко над главния друм, .. , подаде се главата на една гъста колона. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 155. Като премина мостчето на малката рекичка.. , главата на шествието остави пътя и възви през ливадите. Елин Пелин, Съч. III, 90. Докато опашката на върволицата от хора и животни пъплеше из дебрите на гората, главата ѝ излезе на открито. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 266.

8. Като бройна единица, обикн. за добитък. От покойния ми баща съм наследил земя и чифлици с петнадесет хиляди глави добитък. Св. Минков, ДА, 42. Някаква лоша болест беше се явила между добитъка. За два дена им умряха четири глави — две крави и две телици. Й. Йовков, АМГ, 189. Ако разходите са падат по 10 гроша на глава, то оня, който има 25 овце, ще заплати 250 гроша. З. Стоянов, ЗБВ I, 23. Един търговец купил 2765 глав говяда и за всяко заплатил по 1008 гр. Х. Данов, ТПЧ, 57. Па заръча, та му докараха 800 глав овци. Й. Груев, СП (превод), 304. Черкези убиха Марка и учителя Ивана Радев и ограбиха денем 42 глав едър добитък. НБ, 1876, бр. 28, 111.

9. Подземна или надземна част на някои растения (лук, чесън, зеле, цвекло и др.), която има заоблена или кръгла форма. Нашият овес сега е човешки бой, а цвеклото е направило ей такива глави. А. Каралийчев, НЗ, 199. Бялото зеле е двугодишно растение. Първата година то образува глава (зелка), а втората — пуща цветно стъбло и дава плод и семе. Бтн V и VI кл (превод), 98. Дядо Дойчин извади из скъсаната си торба комат хляб и глава кромид и ги подаде на Бойча. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 161. Сеймените отнесоха пилетата, дай барем две глави лук на мене. П. Тодоров, Събр. пр II, 39. Чеснова глава. Две глави чесън.

10. Заоблено разширение в единия край на гвоздей, болт, топлийка и под. Две врати, .. , обковани в няколко реда с големи железни гвоздеи, главите на които изглеждаха като пулове, се очертаваха върху варосаната, малко синкава стена. Й. Йовков, ЧКГ, 64. Употребяваните в строителството бурми с кръгли глави са с дължина от 10 до 150 мм и се навинтват с помощта на отвертки. В. Брънеков и др., СД, 48. Той въведе две рационализации при фрезуването на шестоъгълни глави на всички видове болтове и гайки. РД, 1950, бр. 123, 3. Един шаран содержава хиляди яйца, които не са по-големи от главата на една иглянка. Е. Васкидович, ПП, 28. Глава на топлийка.

11. Неголяма част, подразделение на книга, което е оформено самостоятелно и е относително завършено по съдържание. — Ще ви разкажа тая глава, която снощи прочетох в нашата книга. Д. Немиров, Др, 108. Повестта "Дядовата Славчова унука" тук е значително поправена и допълнена — прибавени са, между другото, две нови глави. Т. Влайков, Съч. I, 1925, б. с. Учената калугерка, .. , с трепет разтваряше страниците на първото българско евангелие, .. , и прочиташе някоя глава. А. Христофоров, А, 146. В една особена глава, "За славянските учители", той [Паисий] се спира да изложи развитието на българското писмо и книга. Б. Пенев, НБВ, 55. Встъпителна глава. Уводна глава. Първа глава.

12. Астрон. Предна разширена и заоблена част на комета, съставена от ядро и газова обвивка, където е съсредоточена почти цялата ѝ маса. Цялата светла маса, която се наблюдава у една комета, като се изключи опашката, се нарича глава. Н. Николов и др., СС, 81. В главата на кометата се намира нейното ядро, което съгласно съвременните схващания се състои от отделни твърди късове. ВН, 1958, бр. 2210, 4.

13. Анат. Заоблено разширение в края на кост обикн. на крайник. Горният край на костта [бедрената] има сферична издатина — глава, с която чрез става се свързва с безименната кост. Анат. IХ кл, 29. Тя [раменната кост] е изградена от почти цилиндрично .. тяло и два края, .. На горния край на костта се намира главата. Ал. Гюровски, АЧ, 125.

14. Муз. Заоблена част в горния край обикн. на гъдулка, цигулка, където се поставят ключовете за прикрепяне на струните. Гъдулката е струнен лъков инструмент. Състои се от тяло, шийка и глава и има крушовидна форма. Пеене V кл, 81.

15. Техн. Машинен детайл, който заема предно, горно или главно място и към който се прикрепят други части или работещи инструменти. Глава на оста се нарича тази част, за която се закрепват машинните части. М. Тодоров и др., ТМСС, 132. На горната си част стойката има глава с отвори за свързването ѝ с рамата на плуга. М. Дуковски и др., СМ, 30. Стругарският нож се състои от глава (режеща част) и тяло. Маш. IХ кл, 153. Глава на фрезмашина. Глава на мотовилка.

16. Техн. В двигател с вътрешно горене — горна част, похлупак на цилиндров блок, където се намират горивните камери, всмукателни и изпускателни канали и др. Изведнъж Мито тръгна към главата на мотора и бързо завъртя крана, който спираше въглищния газ — моторът хлъцна, изтупа немощно няколко пъти и всичко в мелницата изведнъж затихна. О. Василев, ЖБ, 379. Тази конструкция се среща .. само при двигателите с въздушно охлаждане .. Всеки цилиндър е отлят отделно.. Главите също са отлети отделно за всеки цилиндър, като по този начин значително се увеличава удобството при монтажа. НТМ, 1967, кн. 9, 8.

17. Металург. Част от металургична пещ, предназначена да подаде в пещта необходимото количество въздух и гориво и да отведе продуктите на горенето извън пещта. Но Кольо бе уверен, че ще издържи една минута, само една минута, докато се промъкне в главата на пещта [в завода], оттам да види изроненото място. Н. Нинов, ЕШО, 75. Части на мартеновата пещ са: работното пространство, главите, регенераторите, димовите канали и димоходите. К. Дойчев, МП (превод), 857.

18. Диал. Снопче прежда, отделено при мотаене на мотовилка за улесняване на размотаването или насновано през зъбците на бърдо на тъкачен стан. Прежда от вретена мотаят на мотовилка и съставят пасма от изброени нишки, вързани на глави от няколко четеници. Г. С. Раковски, П I, 84. Насновахме платното о дванадесет глави. Ст. Младенов, БТР I, 426. // Зъбци, които разпределят преждата в стан на такива снопчета. Станът беше готов, оставаше само да вземе бърдото на Щипана Бона — тя имаше бърдо шестнайсет глави. Г. Мишев, ЕП, 212-213.

19. Остар. и диал. Начало на река при извора. Няколко малки локви се лъщеят всред зелената трева: тук е главата на беловската река Яденица. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 66. Не рачи над валога менци да пълни от чучура — баща ѝ нарочно е довел вода по-близо до къщи, — запъти се чак горе на главата да си налее, — там е бистър изворът, като сълза. П. Тодоров, И I, 14. Глава на река е място, отгдето ся начена, а извор е мястото, отгдето извира. Й. Груев, УЗ, 8. Пий вода от главата. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 47.

20. Остар. и диал. Начален капитал, който се дава под лихва; главница, майка. Останалите пари си останаха вложени у търговеца, .. , за други потреби; и лихвата се прилагаше всяка година на главите. П. Р. Славейков, СК, 45. Те внесли следующите предложения (..): .. 3. Изплатените на дълговете лихви да са приснемят от главите на дълговете и колкото от дълговете остане, то да са изплати в тригодишен срок. Н. Михайловски, РВИ (превод), 211-212.

21. Остар. Дръжка на пистолет, нож и др. На пояса му блеснаха главите на пищови. Й. Йовков, СЛ, 52. Свалил си черната дреха и на българското му облекло се показал отстрана ятаган, а на пояса две лъскави глави на пищови и третя на кинжал. Ст. Ботьов, К (превод), 122.

22. Остар. Купол, свод. На покрива на църквата правят свод или глава, и отгоре турят кръст. Д. Манчов, НН, 137.

23. Остар. Захар, приготвена в конична форма, която тежи няколко килограма. Понякога сгъстеният тежък сироп се излива в специални конични форми, където при особен начин на кристализация се получава т. нар. лята захар (захарни глави, конуси). Д. Димитров, ОХТ, ч. 2, 191-192. Купени са 3 глави захар; и тежи 7 1/2 кил. К. Кърджиев, А, 12.

◊ Бръснати (голи) глави. Нов. Движение предимно на младежи с крайни разбирания за патриотизъм, стигащи до ксенофобия и нацизъм и прояви на насилие, външна изява на което е голата глава с напълно обръсната коса. Държавен глава. Книж. Лице, което заема най-високопоставено място като ръководител на държава — президент, монарх. Тогава президентът обичаше да пътува и навсякъде го посрещаха като истински император.. Държавни глави и министри му предоставяха дворци, определени за най-високи гости. Кр. Христов, С, 1972, кн. 9, 193. Кабелна глава. Електр. Крайна част на кабел, чрез която той се съединява с електрическата инсталация; кабелна муфа. Коронован<а> (коронясана) глава. Книж.; Венчана глава. Остар. Монарх, цар. По трите лавици на касата бяха наредени грижливо свити фишеци с всевъзможни монети, златни и сребърни, сечени в различни времена от турски султани и короновани глави на чужди държави. А. Христофоров, А, 127. Европейският печат са занимава твърде много със срещата на коронясаните европейски глави. Хр. Ботев, Съч. 1929, 320. Нашите викове, нашите напрягания и напъвания да се внесе какво-годе подобрение в училищата ни, .. , си остават комахай безплодни .. Това ще каже ли, че трябва вече да не става дума за народното просвещение, върху което полагат грижи и старания всички венчани глави, държавни министри. Ч, 1875, бр. 7, 289. Магнетофонна глава (съкр. глава). Техн. В магнетофон или друго автоматично устройство — електромагнит, който записва, възпроизвежда или изтрива електрическите трептения. Електромагнитите, .. , имат специална форма и се наричат глави... В повечето магнетофони за домашна употреба записващата и възпроизвеждащата глава са обединени в една комбинирана глава. К, 1963, кн. 3, 35. Мъртва глава. Метал. В леярството — част от металната отливка, която има само технологическо предназначение и впоследствие се отделя, отстранява. Мъртвешка глава. Вид едра (до 12 см.) нощна пеперуда с крила, оцветени отпред в кафяво, а отзад в жълто, и ясно изображение на човешки череп с кости върху гърдите. Acherontia atropos. Например пеперудата мъртвешка глава снася яйцата си само върху растения от семейство картофови, към което се отнасят доматите, картофите, татулът, старото биле, тютюнът и др. НТ, 1968, кн. 5, 17. Църковен глава. Книж. Патриарх, папа. Била приета и една кратка молба до папата, с която той се признава за върховен църковен глава, признават се и се изповядват истините на католическата църква. Т. Жечев, БВ, 129-130. Черна глава. Мед. Паразитно чревно-чернодробно заболяване при пуйките, при което кожата на главата им понякога силно потъмнява; ентерохепатис.

? Ако ще би и с две глави да е. Разг. Колкото и да е страшен (като уверение, че някой няма да се уплаши от някого, че не се бои от някого). Ще му кажа какво мисля за постъпката му, ако ще би и с две глави да е.

Ба̀я на главата на някого. Разг. Мърморя, укорявам някого или дотягам на някого със съвети, напомняния. — Ами срамота е и грехота е това, което вършиш! — .. Кой те прати да ми баеш на главата? К. Петканов, МЗК, 245. Ба̀я си на (за) главата. Разг. Недоволен съм от нещо и си приказвам, говоря на себе си. — Кой е луд, Рашко? — Бая си за главата. Сам си приказвам празни приказки. К. Петканов, ЗлЗ, 87. Без да ми падне косъм (влакно) от главата. Разг. Без да пострадам ни най-малко, без ни най-малка щета за мене. Те си дадоха дума да не мръднат от местата си, докато не измислят нещо такова, което да смрази кръвта в жилите на Босилко, без да падне косъм от главата му. Н. Каралиева, Н, 119. Бия си главата. Разг. 1. Мъча се да разбера, да проумея или разреша нещо. Еднаж в едно от списанията ни аз дълго си бих главата над някои декадентски стихотворения от добри наши лирици. К. Величков, ПССъч. I, ХVII. Аз няма да погреша, ако кажа, че почти всичките наши драскатели пишат по един такт и аз много пъти съм си бил по цели нощи главата, но никак не съм можал да разбера онова, щото чета. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 86. 2. В съчет. със с нещо, с някого. Чудя се какво да правя с някого или с нещо, което ми е ненужно, излишно или не го искам (при изразяване на недоволство). Ти ми кажи какво да правя с тухларната и с чифлика в Осеново. Ако държавата не ги вземе скоро, намислил съм да ги прехвърля на софийския си вуйчо, да си бие той главата с тях. Ем. Манов, ДСР, 58. Бия си (чукам си) главата с два камъка (с камъни); бия се в главата. Разг. Съжалявам много, разкайвам се за нещо, което се е случило по моя вина. И докато да найдем доктор, свърши то, златното ми дете, отиде си и ме остави да си чукам главата с два камъка. Г. Караславов, ОХ III, 192. Ако не успееш да завършиш поне гимназия, има да се биеш в главата, но ще бъде късно. Бия тъпан<и> на главата някому. Разг. 1. Само в подч. изр. със съюз да. Вдигам голям шум близо до някого. "Заспал е... — Той си ляга с кокошките и тъкмо сега се е унесъл. Тъпан да му бият на главата, няма да се събуди." Ст. Даскалов, СЛ, 413. 2. Само в бъдеще с отриц. няма да. Викам, крещя, за да бъда чут. — Хей, селямсъз! Едно добро утро поне няма ли за нас? — Казах, поздравих — обади се глухо Бургазът, — няма да ти бия тъпан на главата. Чудомир, Избр. пр, 269. 3. Само в подч. изр. със съюз да. Натрапчиво, по няколко пъти повтарям, казвам нещо на някого, за да го разбере и да го изпълни. Един с две думи ще те разбере, а друг и тъпани да му биеш на главата, няма да те чуе. Блъсва ме / блъсне ме глава. Разг. Почувствам изведнъж силно главоболие. — Никакво безобразие не съм извършил! Напуснах, защото главата ме блъсна! ... О. Василев, Л, 31. Блъскам си (бъхтя си, мъча си) главата. Разг. 1. Мъча се да разбера, да проумея или разреша нещо. Ходехме от къща на къща, слушахме какво говорят големите и си блъскахме главите да разберем. Ст. Даскалов, БП, 76. Напразно си мъча главата: как да помогна. К. Константинова, НДД, 5. "Коя е тази жена, къде съм я виждала?" — бъхтеше тя главата си в какви ли не предположения. В. Нешков, Н, 43. Най-големите средновековни мислители, .., по всичките правила на Аристотелевата логика, с най-голяма добросъвестност си бъхтали главите над чудните и твърде специалните въпроси, които са касаяли до нечистата сила. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 48. 2. Мъча се, трудя се над нещо, работя непосилно. А в къщи бе съвсем чужд, като гост: дойде, постои ден-два, па запраши нанякъде — я в града, а в някое друго село по работа, а тя остане сама с детето да си блъска главата. Ив. Мартинов, М, 110-111. Действието на моято повест "Иван Александър" става през 1347 година, .. Много си блъсках главата върху тая повест, трудейки се да изобразя оная епоха, доколкото е възможно вярно, поне исторически. Ив. Вазов, НПис., 46-47. Той си бъхтеше главата над нивицата си ден след ден, но добивът беше малко. 3. Съжалявам много, разкайвам се за нещо, което се е случило по моя вина. Струваше ѝ се, че писмото е вече в ръцете на Дима. Той го чете и си блъска главата, задето толкова време не е писал писмо на децата си. К. Петканов, МЗК, 248. "Играя си с огъня — ще си блъскам после главата..." — рече си той за стотен път и доброто му настроение изчезна. Отношенията му с гъркинята продължаваха да бъдат нервни и напрегнати. Ст. Дичев, ЗС II, 418. Блъскам (бия, трия, търкам, чукам) си го на (о) главата; ще си го блъскам (бия, трия, търкам, чукам) на (о) главата. 1. Разг. Чудя се какво да правя с някого или с нещо, което ми е ненужно, излишно или не го искам (при изразяване на недоволство). Защо не заведе братовчедите си у сестра си, тя да си ги блъска о главата, а не аз? 2. В пов. Пренебр. Прави с него каквото щеш. Кобилката отиваше по-назле, .. — Вземи я! .. Вземи, та я трий на главата си, ако искаш... Й. Йовков, ВАХ, 192. Геройство къща не върти, сираци не гледа. Да си го чукат по главите! К. Петканов, МЗК, 24-25. "Кой те питаше да кажеш, че любеницата ти е загнила. И ти си уж продавач; тръкай си я сега о главата." ИЗ, 1874-1881, 14. Боли ме глава за някого, нещо. Разг. Мисля, страдам за някого, нещо. За село мене не ме боли глава. Мене ме боли за во кукава моя. СГ, 1894, кн. 1, 431. Боля главата някому. Диал. Създавам неприятности, безпокойства някому. Христо: Ти пък какво току се запъваш? Драган: Нищо. Христо: Тогази — върви си, не ми боли главата. П. Тодо‑

ров, Събр. пр II, 22. Боля си главата с (над) нещо. Диал. Създавам си неприятности, безпокойства за извършване на нещо, в усилието да направя, уредя нещо. — Маловажно е да си боли човек главата да дири произхождението на някакви си безцелни слухове. П. Р. Славейков, ПХС, 43. Каквото ми донесе раята — яйца, масло, вълна, като си взема колкото ми трябва за в къщи, другото провождам да го занесат у зетя ми. Той да си боли главата. П. Тодоров, Събр. пр II, 349. Графът твърде не си боли главата за разноските. Н. Михайловски, ПА (превод), 3. Брада сива, глава дива. Разг. За упорит човек (от народното вярване, че сивият косъм показва упоритост). Брада царска, глава воденичарска (пъдарска); капа има царска, ама глава воденичарска. Разг. Ирон. За глупав, прост човек с хубава външност. — Хей, дядо Стоимене, .. увря ли кашата? .. — Как не — .. на сурово мирише .. Твърдко се засмя. — Брада царска — глава воденичарска — отвърна той, като чешеше коня по челото, а добичето доволно примигваше очи. Ст. Загорчинов, ДП, 317. Бръмбари (мухи) бръмчат в главата ми. Разг. Глупав, лекомислен, несериозен съм. "Я го виж, продава ни се уж за учен човек, а хукнал да гони мухи и бръмбари! .. И в главата му бръмбари бръмчат." К. Тулешков, НЗ, 32. Букова (дървена, тиквена) глава. Разг. Пренебр. Човек, който трудно схваща, разбира; тъп, глупав човек. — Аз (тоест Евлоги) искам ти да рецитираш едно стихотворение пред публиката веднага щом като тая дървена глава (тоест сказчикът) привърши реферата си. А. Гуляшки, Л, 387. Той ни ненавижда — тия простаци, тия букови глави! Т. Влайков, Съч. III, 305. Иванчо Таласъма използуваше случая да се оплаче на бея, че някакви сеймени му отмъкнали кравата. — Кога стана това? — попита Юмер бей. — Има-няма, беим, седем-осем години, беим. Пък може, беим, да са и повечко, беим... Беим, беим, беим, ама няма да успееш, тиквено главо! Д. Мантов, ХК, 62. Бучи ми нещо в главата; бучи ми главата. Разг. Усещам продължителен глух шум в главата си. Прилоша ѝ, главата ѝ бучеше, краката ѝ трепереха. Г. Караславов, Тат., 262. Бъркам (мътя, обърквам / объркам, разбърквам / разбъркам) главата на някого. Разг. Влияя или повлиявам зле на някого, като му внушавам вредни идеи и го отклонявам от правилния начин на мислене и действие; размирявам. — Не бъркайте главите на хората. Властта няма да ви дадем тъй, както си правите сметката. В. Нешков, Н, 239. — Сега се подиграваш с мене. Ами че ако те бяха живи, мойте синове, те щяха да ме потърсят, .. Обърка им главите, човече. Л. Петков, ПЛ, 45. Кой от връстниците му за по година, кой за по две ги зеха войници, пък него вместо съвсем да го не закачат — тикнаха го в топчиите, да си изкарат всичката мъст. Зарадваха се душмани, .. — Да миряса. Стига все той врява е дигал и разбърквал главите на хората... П. Тодоров, И I, 57-58. В главата ми <все този (такъв)> вятър вее (духа). Разг. Едни и същи празни мисли ме занимават. — Щом в главата ти веят такива ветрове, има да ходиш стара мома! ... Н. Русев, 13. В главата ми е задухал (влязъл) вятър. Разг. Върша неразумни неща или съм обхванат от мисли, идеи, намерения, които се приемат за неразумни, празни. — Тоя вятър, дето е задухал в главите ви, не знам къде ще ви отнесе. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 40. Вдигам / вдигна (вирвам / вирна, навирвам / навиря, надигам / надигна) глава. Разг. 1. Проявявам неподчинение, непокорство, ставам непокорен; възбунтувам се, въставам. Страх ме е, че скоро те ще вдигнат глава за своите права и в името на своята вяра ще умират по кладите. М. Смилова, ДСВ, 151. Българите нямаха оръжие. Пък и да имаха — кой смееше сега да надигне глава! Г. Караславов, Избр. съч. Х, 40. Хората си гледат работата, с пот на чело изкарват хляба си, а даскал Киро седи на сянка, книжки чете, чуди се какво да прави, та вирнал глава срещу султана! Д. Марчевски, ДВ, 203. Снегът издайник, всяка диря по него се познава, не може човек да иде тояга да си отсече, поне за избора да има, защото опозицията навирила глава, насреща ѝ се не излиза. Елин Пелин, Съч. I., 240. Царска се земя размири, / .. / турци са глави дигнали / .. / тръгнали роби да робят. Нар. пес., СбВСт, 68. 2. Ставам надменен, надут; възгордявам се, надувам се. Учителката беше много щедра в похвалите си — .. И оттогава Марин вирна глава — помисли, че се отличава от другарите си. Сп. Кралевски, ВО, 88. Вдигам / вдигна на главата си нещо. Разг. 1. Правя някъде голям шум и нарушавам всякакъв ред. В същия вагон, където се бяхме настанили ние, пътуваха цяла дружина девойки, .. и дигнаха вагона на главите си. Весели млади гласове, смехове и закачки огласиха купетата. А. Каралийчев, Сб??СЕП, 230. — Стига сте припкале и викале, че вдигнахте собата на главата си! Т. Влайков, Съч. II, 70. 2. Викам много силно или разгласявам шумно някъде нещо и ставам причина да се говори за мене. — Да съм на твое място, няма да го пусна. Ще викам, ще кряскам, цялото село на главата си ще дигна и пак няма да го оставя да се влече по оная хубостница Славка. К. Петканов, ОБ, 249. Вземам / взема главата на някого. 1. Лишавам от живот някого, отнемам живота на някого; убивам, умъртвявам. Не мислиш ли, че сега си син на султанов душманин? За тебе вече и заточение е малко, поне на каторга ще те пратят, ако не ти вземат главата. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 230. 2. Разг. Отнемам способността на някого да разсъждава разумно, трезво, лишавам

някого от разум и го правя да оглупее или обезумее; побърквам. В къта легнал Росин татко, / .. / пие вино и ракия, / па я хока и кори я: / "Дъще, взеха ти главата / кладенците и хора̀та." П. К. Яворов, Съч. I, 36. Все му говори майка му, учи го, възпитава го, но не му взема главата. 3. Разг. Отстранявам някого от заемания (обикн. висок) пост. Опозицията в БСП се кани да вземе главата на лидера си. Кеш, 2001, бр. 25, 4. Взема ми (хваща ми) главата. 1. Обикн. с отриц. Разг. Умен съм, схватлив съм, лесно разбирам, възприемам. — Лошо живееше тукашният народ — рече замислен лейтенантът... — Мизерно, назадничаво.. — Прост народ, бе другарю лейтенант! Не се учи, не му хваща главата! Б. Несторов, СР, 73. Уча, уча, но не ми взема главата, нищо не съм запомнил. 2. Рядко. обикн. с отриц. Лесно се съгласявам, не проявявам упорство, инат. — Все му повтарят да не се меси във всеки спор, но не му взема главата. Вземам си / взема си (вдигам си / вдигна си, хващам си / хвана си) главата. Разг. Махам се отнякъде, отивам си с намерение да не се връщам повече; забягвам. — Аз ще си взема един път главата, няма да ме видите вече! .. Додея ми вече само разправии да слушам... П. Тодоров, Събр. пр II, 127. — Няма живот тука! Няма живот! — повтаряше Иван, .. Ще си хвана главата и ще избягам... Г. Караславов, Тат., 47. Като ти е преляло толкова в бащината ти къща, дигни си главата, че върви, дето ти очите виждат, мари! П. Тодоров, Събр. пр II, 414. Вземам / взема <и> шапката (калпака) от главата на някого. Разг. Безмилостно ограбвам някого, като го оставям без каквито и да е средства. Вие ми се (мае ми се, върти ми се) главата. Разг. 1. Губя равновесие и ми е лошо. Дядо Коста хванал Цена за ръката, а другата си ръка му турил на челото и рекъл: — Гориш, мой синко! — Сърцето ми са топи, дядо Коста; главата ми са върти; огън ми гори в жилите, казал Цено. Л. Каравелов, Съч. I., 46. 2. Слисал съм се от работа, неприятности и под. и се чудя какво да предприема. — Виждаш ли? Можеш ли да извадиш от една празна кесия седемдесет лева? — На мене главата ми се вие, а ти се шегуваш. — Завила му се главата! Като няма откъде, какво ще занесеш? ОФ, 1970, бр. 8120, 40. Вие ми се (върти ми се, завило ми се е, завъртяло ми се е) над (на) главата. Разг. Заплашва ме някаква неприятност, предстои ми нещо неприятно. Андрешко избягва, за да иде да предупреди своя съсед за бедата, която му се вие над главата. Б. Ангелов, ЛС, 265. Той беше честит, че не знаеше какво се вие на главата му. К. Величков, Н, 1884, кн. 10, 844. Виж му главата, та му крой калпак (капа, кюляф). Диал. За глупав, несъобразителен човек. Викам гърма на главата си. Диал. Сам си причинявам зло. Вишан помисли, че Чрънът си говори тъй само от твърдоглавие, и се поядоса. Момчешка работа! Хората му говорят за негово добро, а той вика гърма на главата си. А. Дончев, СВС, 141. Виря глава; виря си главата. Разг. 1. Държа се надменно; големея се, надувам се. Как ли ще се чувствува Радомир сред пламъците? Дали все така гордо ще вири глава? Много време го търпя. М. Смилова, ДСВ, 282. 2. Проявявам непокорство; бунтувам се. Той разбра, че ходжата е поставен от властта да следи кой е комита и кой вири глава пред властта. Д. Немиров, Б, 91. Плуй сега из участъците и казармите.. , да помниш кога си вирил глава. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 2. Виси ми на главата. Разг. Имам да извърша нещо, предстои ми да извърша някаква работа. На главата им виси жетвата, затова трябва да подготвят навреме машините. Виси ми над (върху) главата. Разг. Заплашва ме, застрашава ме нещо (обикн. беда, нещастие, опасност и под.). С мъка трая... / Но не дошъл съм най-виновний да ругая, / а за да го предупредя, / че над главата му виси беда / и по-ужасна. К. Христов, ЧБ, 305. Вися (седя, стоя) на (над) главата на някого. Разг. 1. Додявам на някого с продължителното си присъствие в очакване на нещо от него или като наблюдавам отблизо работата му. Шофьорът остана да я [гумата] прави, а на мене каза: — Ти недей вися над главата ми. Върви полека-лека, пък аз, като направя гумата, ще те настигна и ще се качиш пак. Н. Хайтов, ШГ, 87. Не ми стой на главата, докато смятам, че ме смущаваш. 2. Зорко бдя над заниманията на някого, за да му помагам или да го ръководя и контролирам. Пък не стига това, ами Гануш виси над главата му и когато няма кръжок учи го да чете и пише. Д. Ангелов, ЖС, 248. Над главата му [на Муткуров] стоеше един военен съвет, твърде ревнив за своите права и твърде мнителен. С. Радев ССБ II, 135. Не стойте на главата на първокласника, трябва да свиква да работи самостоятелно. Вита глава. Диал. Опърничав, неразбран човек; инат човек. Цветан станал опак и своенравен или, като що ся нарича по български, вита глава. А. Хаджоглу, ББ, 72. Влиза ми / влезе ми в главата. Разг. 1. Обикн. с отриц. Схващам и запаметявам това, което изучавам или слушам. Сухата и глупавата наука не ми влизаше в главата, защото нито разбирах какво чета, нито пък това, щото четех, имаше някой смисъл. Л. Каравелов, Съч. IV, 54. 2. Някой, нещо. Започвам да мисля за някого или за нещо непрестанно, започвам да си втълпявам нещо. Довчера като срещнеше погледа ѝ, червенина заиграваше по бузите му. И колко пъти бе обикалял нейния двор и той — .. И бе мислила да му отвори.. А сега какво? Аха! Учителката е влязла в главата му. Д. Талев, И, 321. Влиза ми / влезе ми (бръмва ми / бръмне ми,

забръмчава ми / забръмчи ми) муха (бръмбар) в главата; влизат ми / влязат ми (бръмват ми / бръмнат ми, забръмчават ми / забръмчат ми) бръмбари в главата. Разг. Втълпявам си някаква безполезна, неразумна мисъл или идея, която ме занимава, безпокои непрестанно. — Денят започна радостно и ми се прииска и аз за нещо да се зарадвам. Влезе ми тази муха в главата и не мога да я изпъдя, за да си гледам работата... Д. Кисьов, Щ, 413. — Пак ти е влязъл бръмбар в главата — не ти се продумва! К. Петканов, СВ, 40. — Как ще е същият, когато ляга и става с царски мисли? Знаеш ли какви бръмбари са забръмчали в главата му? К. Петканов, ЗлЗ, 154. Връзвам / вържа черна кърпа на главата на някого. Разг. Ставам причина някой да е в траур, да жалее за някого. Майка му примираше от страх за него и често му подвикваше: — Синко, ще ми вържеш черна кърпа на главата с твоите лудории! Ем. Коралов, ДП, 9. Вързана ми е главата. Диал. За омъжена жена — не смея да си позволя интимност с чужд мъж, не смея да кръшкам, да шавам. Върти ми се бръмбар в главата. Разг. Непрестанно ме занимава, безпокои някаква неразумна мисъл, идея. — Искам да зная аз какъв бръмбар ти се върти в главата. П. Тодоров, Събр. пр II, 259. Върти ми се (мотае ми се) в (из) главата някой, нещо. Разг. 1. Съзнанието ми е заето непрестанно от някаква мисъл, представа, образ и под. Защо ли се беше причервило онова момиче, .. , и много време сѐ това момиче му се въртеше в главата. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 25. 2. Зная нещо, което не мога изведнъж да се сетя да кажа, но всеки момент ще си го припомня. — Търговецът на брашно? Дявол да го вземе, нещо се върти в главата ми... Симо Мишев... Симо Мишев... — повтарях недоумяващо аз. Др. Асенов, СВ, 126. Въртя се (блъскам се, мотая се, ходя) като муха без глава. Разг. Държа се, действам безпомощно, объркано, без да мога да започна да върша нещо сериозно, смислено, без да зная какво трябва да върша. — Сърненци пак ще ни натупат. Ей на̀, и във вестника ги хвалят. Ама техният председател си знае работата, .. А нашият е баба, само се върти като муха без глава. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 135. — Какво правят моряците? — Мотаят се като мухи без глави — отговори чинно Адютанта. Е. Кузманов, ЧДБ, 36. Тук, в тази затънтена провинция, хората се блъскаха като мухи без глави и, безпомощни и малки, чакаха да ги тласнат насам или натам... Г. Караславов, ОХ IV, 460. Няколко дни бай Пондьо ходеше като муха без глава. Г. Караславов, Избр. съч. II, 216. Вършея тръни на главата на някого. Разг. 1. Тормозя, измъчвам някого с непрекъснати натяквания, укори, кавги. С нескрито доволство и гордост Хаджи Дончо го представяше на гостите: — Ей го, хубавеца! .. В него ми е надеждата, ама може и тръне да ми вършее на главата някога. Чудомир, Избр. пр, 45-46. 2. Пакостя на някого. И наистина казвах каквото ми дойдеше в ума по адрес на тия пишман ловци, но заедно с това се и смеех да не подушат господата какви тръни вършея на главите им. Н. Хайтов, ДР, 202. Глава без мозък. Диал. Глупав, безумен човек. Глава до глава. Разг. 1. Много нагъсто един до друг. Глава до глава от отвора на люка гледаха как се спуска по отвесната стълба. Н. Антонов, ВОМ, 66. 2. Интимно един до друг. В каютата, свели глава до глава, стояха Митруш, Щерю, Сакакушев. Д. Добревски, БКН, 94. Глава за четири нозе. Диал. Ирон. Глупав човек. Глава и възглаве. Диал. Съвсем близки приятели. Те двамата са глава и възглаве, посъветвай се с него как да постъпиш. Глава имам за дувар. Разг. Не се вслушвам в съветите, думите на другите; упорит, дебелоглав съм. Глава ли щеше да ме заболи; нямаше да ме заболи глава, ако бях направил нещо. Разг. Употребява се за израз на съжаление, разкайване, че не съм направил нещо. Глава не боли от нещо. Разг. Нищо няма да стане, няма да пострада от извършване на нещо или от по-голямото количество на нещо необходимо. — Вземи си цялата сума, от много глава не боли — каза касиерът. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 91. От шега глава не боли. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 37. Главата ми гори (запалила се е, пламнала е). Разг. Силно възбуден, затруднен съм от напрегната мисъл, грижи, неприятности. Главата на бай Пондя гореше. Идеше му да си хване очите и да се хвърли в Марица. Да се свършат и мъки и тревоги. Г. Караславов, Избр. съч. II, 216. Запалила им се беше главата на хората: не минаваше ден да се не дочуе, че наоколо шарели всякакви золумджии. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 601. Остави ме, че не знаеш какво ми е пламнала главата. Син ми Йосиф от три вечери го няма. Й. Йовков, ЧКГ, 262. Главата ми е <влязла> в торбата. Разг. Изложен съм на смъртна опасност, застрашен ми е животът. Елате тука, наблизо, рече момчето; и не говорете нависоко, защото главата ви е в торбата. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 136. Главата ми е като дръвник. Диал. Не се вслушвам в съветите на другите, неразбран и упорит съм. Главата ми е куха. Разг. Пренебр. Глупав съм, не възприемам. Главата ми е празна кратуна. Разг. Пренебр. Глупав съм, не възприемам. Главата ми е пълна с бръмбари (мухи); имам бръмбари (мухи) в главата си. Разг. Пренебр. 1. Глупав, лекомислен, несериозен съм. — Ръцете ти може да ги бива, ама главата ти е с бръмбари пълна. Ст. Мокрев, ЗИ, 190. 2. Някаква безполезна, неразумна мисъл или идея ме занимава, безпокои непрестанно. — Планове ли? Планове ли? — Очите на стария адвокат светеха с

пламъка на най-унищожителното снизхождение. — Бръмбари имаш в главата си ти. Разбра ли? Г. Караславов, ОХ I, 246. Главата ми не го побира / побере. Разг. Не разбирам как е възможна някаква постъпка, не проумявам нещо, недоумявам нещо, струва ми се невероятно (обикн. за нещо много лошо, което ме изненадва). Стоян не вярва, глава му го не побира: — Тя, неговата Райна, се венчава днес... П. Тодоров, И II, 151. Главата ми не е в ред. Разг. Не съм напълно добре и не мога да разсъждавам нормално, правилно. Главата ѝ също, както ви казах, не беше в ред. Забравила бе много от станалото, а живееше с небивали неща. Б. Райнов, ЧБ, 23. Главата ми се надува / се надуе <като шиник (плондер)>. Разг. Чувствам се много уморен от умствена работа, напрежение или от много говорене, голям шум, разправии и под. и не мога да възприемам нищо. Беше такъв шум и такава олелия, че главата на домакинята се наду като шиник. Г. Караславов, ОХ III, 257. От тези поучения главата ми се наду като плондер. Сп. Йончев, ШД, 11. Главата ми се пръска (пука, цепи); ще ми се пръсне (пукне, сцепи) главата. Обикн. от нещо. Разг. 1. Силно ме боли главата. Онази нощ в Темичевица, .. , мощите на светеца по нареждане на същия този Януш са били подменени с костите на обикновен смъртен. Никому не разкрих страшната тайна, но по време на всенощното бдение, .. , бях трескав, главата ми се цепеше и не можах да си намеря място. Й. Попов, БНО, 22. Днес не съм добре. Главата ми се пръска. Дай да глътна нещо за главоболие. 2. Много съм притеснен, затруднен от нещо (обикн. от някаква тежка мисъл, грижа). — Ех, боже, къде му беше краят, къде го засука! .. Мене ми се главата пръска, тя копаните разхлопва... Н. Хайтов, ПЗ, 68. — Мислих, мислих, главата ми щеше да се пръсне, па си рекох: "Ела, зло, че без тебе — по-зло!" Ст. Загорчинов, ДП, 249. Спогледахме се гузно .. главите ни се цепеха от догадки — какво беше това? М. Иванов, ТЛР, 28. Главата ми става / стане (като) тъпан (шиник). Разг. Чувствам се много изморен от голям шум или от много говорене, разправии и под. и не мога да възприемам нищо. От тая музика главата ми стана на тъпан. △ Днес пет часа все нови уроци предаваха, стана ми главата на шиник. Главата му строшавам, хатъра му не развалям; главата му троши, хатъра му не троши! Разг. Ирон. Зачитам (зачитай) волята, желанието на някого, не отказвам (отказвай) да направиш нещо, което някой иска. Горе главата! Възклицание за изразяване на поощрение, обнадеждаване; не се отчайвай, смело. — Ако ние не можем да спасим България, никой вече няма да я спаси. Но е още рано да се отчайваме. Горе главата! Ем. Станев, Ик III-IV, 537. Тежка нощ на погром. И дими топла пръст / от кръвта на разстреляни там в равнините. / Но Димитров се дига с гигантския ръст / и зове: — Не унивайте! Горе главите! Мл. Исаев, О, 9. Гръмва ми / гръмне ми главата от нещо, от някого. Разг. Почувствам преумора, досада, главоболие от много работа, разправии или шум. — Цял ден мене ми е гръмнала главата от разправии. П. Тодоров, Събр. пр II, 235. — Аз, .. съм старши счетоводител и напоследък се преуморих. Цифри, бордера, главни книги, .. — гръмна ми главата. ВН, 1958, бр. 2225, 4. Давам си / дам си (залагам си / заложа си) главата; глава давам. Разг. 1. Жертвам се или съм готов да се жертвам за нещо; излагам живота си на риск. Безброй народни синове дадоха главите си за свободата. 2. Само в сег. вр. от несв. или бъд. вр. от св. със следв. изр. със съюз че, ако. Напълно съм уверен в достоверността на нещо; съвсем съм сигурен, че нещо ще стане, че е така (с оглед на изказаното твърдение в следващото изречение). — Не знам дали е зъл или добър слуга, / ала Тартюф е свят — залагам си главата. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 156. Глава давам, че са забравили датата на рождения ден, затова не са дошли. Давам си / дам си и шапката (калпака) от главата. Диал. Готов съм да се жертвам или да жертвам всичко, което имам. Да ми ядат (изядат) кучета (вълци) главата; яли ми кучета главата; ще ми изядат (изя̀дат ми) кучета главата. За 2 и 3 л. Разг. Руг. За изразяване на укор, недоволство от постъпката, поведението на някого. — Сватба? — .. — Не — избор! .. — Тия пристигат от Шупливци. — Вълци главата им да ядат! Елин Пелин, Съч. II, 76. — Ох, ограбиха ни... Кучета им яли главите. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 140. — Кучета главата му да ядат, няма дете, няма коте, очите му ще да изтекат, ако си развърже кесията и даде малко помощ на сиромасите. З. Стоянов, ХБ, 215. — Пълни хубаво чашите, че ти изя̀дат кучета главата! ... Ив. Вазов, Съч. VI, 74. Да си откъсна главата; да си откъсне главата човек. Разг. За изразяване на неприятно чувство от някого или нещо, много противно, лошо, грозно или от нещо неуместно, което е направено. — Беля, че главата си да откъсне человек... бирникът дошъл! .. — Бирникът ли дошъл? Вай, оцапахме я сега! ... Ц. Церковски, Съч. III, 241. Дойде ми да си откъсна главата. П. Р. Славейков, БП I, 147. Дебела (корава) глава. Разг. 1. Упорит, непреклонен, твърдоглав човек; инат. С таквиз дебели глави аз не мога да се разправям. Й. Йовков, ПГ, 34. — Думах на Филча да продаде проклетите биволи, но той излезе корава глава и не ме послуша. Сега нека да ходи по пътища и кърища! К. Петканов, Х, 99. 2. Човек, който трудно схваща, разбира, тъп човек; тъпак. — Ний сме прости, ний сме дебели глави, че не разбираме. Да щеш, г-н съдия, да приказваш по нашему, та да

разбираме. Й. Йовков, ПГ, 66. Дебела (корава, твърда) ми е главата; имам дебела (корава, твърда, букова) глава. Разг. Не се вслушвам в съветите на другите; неразбран, упорит съм. — Вие имате дебела глава! ... Не мога да се справя с вас! П. Вежинов, ДБ, 205. Ала, види се, тоя има букова глава, та не ще се поддаде на неговата хитрина. Т. Влайков, Съч. III, 288. До глава. Остар. Всички без изключение. Во черква вечерта се сбраха до глава 8 и клетва сториха пред сабята и кръста... П. П. Славейков, Събр. съч. III, 107. До (на) главата ми е нещо. Разг. Отнася се до мене, засяга мене. — Като разпитваш селяните, другарю, не казвай, че има български войник у вас .. току-виж, стигнало до немците... — Ами че зная — .. — Не само до твоята глава, братко, и до моята е... Ако немците научат, цялата фамилия ще разстрелят. П. Вежинов, ЗЧР, 109. — Како Добро, честито ти венчило! — Догодина на главите ви! К. Петканов, Х, 85. Докарвам / докарам (събирам / събера, натъпквам / натъпча) ума (акъла) в главата на някого. Разг. Накарвам някого да се вразуми, принуждавам го да престане да постъпва неразумно; вразумявам. Забраних изрично на Костов да прави постъпки за освобождаването му. Стефан отдавна има нужда от плесница, която да докара ума в главата му. Д. Димов, Т, 313. Че Илчовичината Цвета за него ли е? .. Искаш ли аз да му натъпча ума в главата? Елин Пелин, Съч. III, 129. Докарвам / докарам (навличам / навлека, донасям / донеса, стоварвам / стоваря) на (до) главата някому нещо (обикн. беля, неприятности). Разг. Ставам причина нещо лошо да сполети някого; създавам неприятности на някого. Свят — колело. Върти се насам, върти се нататък и никой не може да ти каже докъде ще се завърти и какво ще ти докара до главата. Г. Караславов, Избр. съч. II, 390. Дядо Спас с кисел вид, без настроение бе подбрал пред себе си внуците и ги хокаше: "Загръщайте кожусите си, вироглавци, ще докарате на дяда си беля на главата!" ВН, 1958, бр. 2216, 4. — Знаех, че рано или късно моето познанство с Ганчев ще ми навлече неприятности на главата. Й. Демирев и др., ОС, 84. Не ща вече да говоря за тая проклета пушка. Тая пушка насмалко щеше да ми донесе беля на главата! Л. Каравелов, Съч. II, 55. Докарвам си / докарам си (хващам си / хвана си, навличам си / навлека си, намирам си / намеря си, вземам си / взема си) беля на главата. Обикн. с нещо, някого. Разг. Имам неприятности от нещо, с което съм се заел или с което искам да услужа, да помогна на някого. — А бе, брате, защо са гевезите? Ще си докарата някоя беля на главите! — говореха те. З. Стоянов, ЗБВ III, 174. — Какво правиш? Ще си навлечеш беля на главата. Остави фанариотите. Какво ти пречат? Е. Йончева, ЗГ, 87. Сложих му двойки, ама си взех белята на главата. Като се заредиха, брате, баща му, майка му, леля му, .., че и кметът даже ми обърна внимание! Чудомир, Избр. пр, 50. Дохожда ми / дойде ми в главата. Разг. Хрумва ми нещо, помислям си нещо, съобразявам нещо. Може би на Кремуция и в главата да не е дохождало подобно нещо. Хр. Ботев, КК (превод), 25. Държа глава. Остар. 1. Ръководя, оглавявам. Калоферските калугерки, като сторили намерение да устроят един девически пансион, .., събрали една конференция, .., като призовали няколко младежи от 3... да дръжат глава на заседанието. Г, 1863, бр. 4, 32. 2. Удържам, устоявам. Пушките им [на руските солдати] бяха с кремъни, и при сичко това, тя [Русия] държа глава на цяла европейска коалиция, по време на Кримската война. НБ, 1877, бр. 62, 242. Държа главата си високо. 1. Горд съм, имам достойнство. Главата си аз сякога държа високо, .. Душата ми е горделива, кораво е моето сърце, / ала и самият цар да хвърлеше на мене своето око / и пред него не щех да наведа моето лице. Л. Каравелов, Съч. I, 7. 2. Отнасям се надменно, високомерно. Чорбаджиете, така също както и турците, са разхождат .. горделиво и самонадеяно, държат главите си високо и гледат секиму право в очите. Л. Каравелов, Съч. IV, 126. Една глава по-високо, стоя, съм. Разг. Превъзхождам някого по интелектуални качества, знания, възпитание и др. под. Така от най-ранни дни аз свикнах с дръзкото съзнание, че стоя една глава по-високо над другите хора. Г. Райчев, Избр. съч. I, 13. Едно за (в) глава<та>, друго за крака<та>. Разг. Безразборно, без ред, хаотично (употребява се, когато някой започва няколко работи едновременно, без да завърши нито една от тях). Женска глава. Остар. Жена. По едно мъжко училище ся пада на всеки 545 мъжки глави и по едно девическо за всеки 7000 женски глави. Лет., 1872, 94. Забивам / забия (забождам / забода, забучвам / забуча, заравям / заровя) глава; забивам си / забия си (забождам си / забода си, заравям си / заровя си, забучвам си / забуча си) главата. Разг. Съсредоточавам се в нещо, което гледам, чета или върша. Забили си главите в чорапа, млъкнали — мене на сън взе да ме прибива. П. Тодоров, Събр. пр II, 269. Инспекторът забучи глава в ръкописа. Г. Караславов, Избр. съч. II, 40. Бай Пондьо сграбчи вестниците, плати и хукна към дома си. Там той се затвори в малката стаичка, .., и зарови глава в кресливите заглавия. Г. Караславов, Избр. съч. II, 222. Читалището стихва, опустява. / А там, във книгата забол глава, / един хлапак последен пак остава. Бл. Димитрова, Л, 71. Забърквам / забъркам главата на някого. Разг. 1. Повлиявам зле на някого, като му внушавам вредни идеи и го отклонявам от правилния начин на мислене и действие; размиря‑

вам. 2. Успявам да направя някой да се влюби в мене, успявам да увлека някого по себе си. Завъртам (завъртявам) / завъртя главата на някого. Разг. 1. Успявам да направя някой да се влюби в мене, успявам да увлека някого по себе си. Зная, мъжете понякога обичат да завъртат главите на момичетата, но Кокаринов изглеждаше напълно искрен. Ст. Христозова, ДТСВ, 29. 2. Повлиявам на някого, без той да усети, да одобрява всичко, което върша, и да преценява нещата от мое гледище. Видях ви като носехте техните дебели журнали и ако са успели да ви завъртят главите, аз мога да ви припомня какви договори сме подписали с вас. Н. Антов, ВОМ, 113. 3. Внушавам на някого прекалена увереност в личните му възможности; главозамайвам. Успехите и славата не са му завъртели главата, все си е същият сърдечен и общителен човек. Завъртява ми се / завърти ми се главата. Разг. 1. Загубвам равновесие и ми става лошо; прилошава ми. Мен току ми се завъртя главата и, както си седях, паднах на земята у несвест. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 36. 2. Слисвам се от работа, неприятности, силна уплаха и под. и се чудя какво да предприема. Главата ѝ се завъртя. В първия миг страшно се ядоса. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 111. — И тебе ти се е завъртяла главата от страх — продължи да вика сърдито игуменката. Ст. Загорчинов, ДП, 173. 3. Изпитвам изключително силно чувство, обикн. от нещо извънредно приятно, хубаво, което ме е смаяло. 4. Изпадам в състояние да не мога да преценявам реално възможностите си, силите си; самозабравям се, главозамайвам се. Главата му се беше завъртяла от успеха на новата му книга. Загубвам главата си по някого. Разг. Влюбвам се пламенно. Лучиано никого не слуша.. Сега е загубил главата си по Маргарита и мога само да гадая какво ще произлезе от това. С. Славчев, БФ, 269. Замайвам / замая (замотавам / замотая) главата на някого. Разг. 1. Въодушевявам някого за нещо. — Свободата на частната инициатива е замаяла главите на болшинството американци. Всички мечтаят да станат милионери. Затова се толкова плашат от червените. Г. Белев, КВА, 238. 2. Успявам да направя някой да се влюби в мене, успявам да увлека някого по себе си. Питам, кой е тоз. Поет, думат ми. Боже, опази я, рекох, на поет в ръцете да не влезе. Ще ѝ засуче някое стихотворение, та ще замае главата на момичето. Елин Пелин, Съч. IV, 215. Някои вече я [Вяра] обичаха така силно и просто, както могат да обикнат хората, когата срещнат жена, която изведнъж да им хареса и да им замотае главите. Ив. Мартинов, ДТ, 208-209. 3. Внушавам на някого прекалена увереност в личните му възможности; главозамайвам. — Уверен съм, вуйчо, че и ти да беше на власт, по-други избори няма да направиш. Властта замайва главата. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 136. Този успех съвсем му замота главата. Замайва ми се / замае ми се (завива ми се / завие ми се, зашеметява ми се / зашемети ми се) главата. Разг. 1. Загубвам равновесие и ми става лошо; прилошава ми. Изправи се и му се стори, че порасна високо, високо... Но отведнаж главата му се завъртя, очите му притъмняха. Елин Пелин, Съч. I, 141. Мускулите на устата и бузите му бяха се уморили от усмивки, а главата му се зашеметила от дима на цигарите. Ив. Вазов, Съч. IХ, 65. 2. Слисвам се от работа или от неприятности и под. и се чудя какво да предприема; обърквам се. Главата ми се е замаяла тези дни, не знам какво да правя... — и той разказа за червеноармейците — как ги намерил в кошарата, как ги хранил няколко дни и сега вече се страхува да не ги открие някой. Ж. Колев и др., ЧБП, 139. — Можеш ли да извадиш от една празна кесия седемдесет лева? .. Ти се шегуваш. — Завила му се главата! Като няма откъде, какво ще занесеш? ОФ, 1970, бр. 8120, 4. 3. Изпитвам изключително силно чувство, обикн. от нещо извънредно приятно, хубаво, което ме е смаяло. Главите ни се замайват от много впечатления. Н. Фурнаджиев, МП, 19. За главата ми. Разг. За мене, за себе си (употребява се обикн. когато някой извърши нещо лошо, нередно, от което самият той пострадва). — Все те мисля дали слушаш началниците си. Ти си малко вироглав, недисциплиниран... А на началника не трябва да му отговаряш, защото то е за главата ти. Кл. Цачев, В, 298. И туй проклетото куче цяла нощ е вило. — Вие за главата си. Куче кога вие, или ще побеснее, или ще умре. Й. Йовков, Ж, 1945, 165. Запалвам / запаля (подпалвам / подпаля) главата на някого. Разг. 1. Създавам големи неприятности на някого, поставям го в тежко положение. 2. Пораждам у някого готовност, желание за нещо, въодушевявам го да се заеме с нещо. Любопитството да види тази борба така запали главата му, че след като жена му отказа решително да похарчат тридесет лева за някакъв циркаджилък, той заяви непоколебимо: — Ти ако щеш, аз ще ида! Г. Караславов, Избр. съч. II, 31. 3. Неодобр. Повлиявавам зле на някого, като му внушавам вредни идеи и го отклонявам от правилния начин на мислене. Брой нямат благородните жертви, рухнали пред краката на тиранина, че тие уж подпалили главите на верните поданици. З. Стоянов, ЗБВ I, 256. Бунтовната реч запали главите на много младежи от селото. Запалва ми се / запали ми се главата. Разг. Изпълвам се с готовност да извърша нещо, въодушевявам се за нещо. — Защо не знаех това по-рано! .. И той изскокна пак от пещерата и наново отиде в града, за да възвести великото събитие и да вземе богатата награда, за която му се запали главата. Елин Пелин, Съч.

IV, 250. Запалва ми се / запали ми се огън на главата. Разг. Сполетяват ме големи неприятности, изпадам в много тежко положение. — Остави се, дядо Димитре! Голям огън се запали на главата ми. Откога искам да ти кажа, а сѐ срамно ми идеше някак. И. Петров, НЛ, 89. Запалвам / запаля огън на главата на някого. Разг. Създавам големи неприятности на някого, поставям някого в много тежко положение. Той охкаше от заран до вечер, плачеше и проклинаше всички ония, които са помамили народа и са запалили огън на главата му. К. Величков, ПССъч. I, 24. Затривам си главата. Диал. Сам ставам причина да загина. Марийка бас се басила / .. / морето да си преплува / .. / майка Марийки думаше: / — "Не си живота залагай, / не си главата затривай". Нар. пес., СбВСт, 106. Идва (дохожда / дойде) до (на) главата на някого. Разг. За нещо неприятно, лошо, за някаква беда, нещастие — случва се, сполетява някого. Много неща идват на главата на човека, но идват и отминават. Х. Русев, ПЗ, 269. Проклинаше деня, в който го избраха за общински съветник, и си представяше колко спокоен би бил сега, ако не беше му дошла до главата тази беля... Г. Караславов, Избр. съч. I, 186. И беят въздъхна: — Войната е лошо нещо... Не знайш какво ще ти дойде на главата. Д. Талев, ПК, 632. Секи, комуто е дохождала на главата такава беда, и сам може да си помисли що ни е било на сръцата и какви мъки сме имале в това проклето време. Л. Каравелов, Съч. IV, 107-108. Идва ми / иде ми (дохожда ми / дойде ми) до глава. Диал. Дотяга ми, омръзва ми. Който не умее да живее честно на свой гръб, нему най-сетне ще дойде до глава да живее безчестно на чужд гръб. Й. Груев, СП (превод), 214. Идва ми (иде ми, дохожда ми / дойде ми) ума (акъла, пипето) в главата. Разг. Ставам по-разумен, преставам да постъпвам необмислено; вразумявам се. Я, вика, Шебане, да я заведете в гората пак, да поседи в елите сама, та белким ѝ дойде ума в главата! Н. Хайтов, ДР, 15-16. — Ние сме рекли: фронт на частниците! Изолация, майка им стара, да им дойде пипето в главите. А. Гуляшки, ЗР, 230. — Така е! — обади се отново той. — Казах, каквото казах... Тебе трябвало да запрат, за да ти дойде акълът в главата, а не момчето. Кл. Цачев, ГЗ, 96-97. Избивам / избия бръмбарите (тоя бръмбар) от главата на някого. Разг. Накарвам някого да се откаже от някакъв план, желание, проект, идея, която не одобрявам и която той е намислил да изпълни. Избивам / избия от главата на някого нещо. Разг. Принуждавам някого да се откаже от някакви мисли, идеи, намерения; разубеждавам. — Трябва да вземем мерки за унищожаване на бандитите и техните укриватели с оня замах, който завинаги ще избие из главите на престъпниците всякаква мисъл за бунт и неподчинение. Х. Русев, ПС, 41. Избивам си / избия си (изваждам си / извадя си, махвам си / махна си, изкарвам си / изкарам си) от (из) главата нещо или някого. Разг. Преставам да мисля за нещо или за някого, отказвам се от нещо или от някого, забравям. — Сега всички искат да вървят да се бият, а тука кого ще оставим? Няма как, Герго, фронта си го избий от главата, говоря ти сериозно. Ем. Манов, ДСР, 68. — Ти, Кондовче, тия протестантски мисли да ги извадиш из главата си, дядовата. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 137. — Моля те, изкарай си от главата това намерение, няма да те пусна да отидеш на екскурзия. Изваждам / извадя (изкарвам / изкарам) на глава. Остар. Свършвам, осъществявам нещо докрай. Най-достойното за удивление е това, че е станало като един закон да искат възнаграждение за работите, които не могат да извадят на глава. Дун., 1876, бр. 1051, 1. За да изкарат на глава, чтото бяха намислили, трябуваше им помощ и от главний майстор на кораба. Й. Груев, СП (превод), 130. Такъв един человек само можеше да изкара на глава едно таквоз предприятие. П. Кисимов, ОА I (превод), 25. Изваждам / извадя (изкарвам / изкарам) от глава някого. Остар. и диал. Подучвам някого да извърши нещо неразумно, нередно, повлиявам зле на някого с вредни идеи; подстрекавам, размирявам. Как тъй, ще речеш ти, един простак селянин да бъде дотолко безбожник, ..? .. трябва да е имало някой, който да го извади от глава. Ил. Блъсков, СК, 6-7. Те ти прощават всичко, .. ние знаем, че са те извадили от глава. Прибери се при мъжа си и живейте отсега както господ дал. К. Величков, Н, 1883, кн. 5-6, 408. Между това кръчмарят зе да кори учителя и да пуща лоши думи за него, че уж той искал да изкара от глава дъщеря му. Й. Груев, КН (превод), 4. Изгубвам / изгубя глава; изгубвам си / изгубя си главата. Разг. Изгубвам способност да съобразявам, да разсъждавам нормално, действам, без да мисля, поради силна уплаха. Тоя слух фърли в безумен уплах населението. Всичко изгуби глава, мъже, жени, деца тичаха към Дунава, за да минат по понтонния мост. Ив. Вазов, Съч. ХI, 43. Изкарвам / изкарам го (я) на глава. Остар. Достигам до успех, успявам. Хитростта и насилието до някое време могат помогна чловеку, .., но с тях той докрай не може го изкара на глава: за здрава и постоянна сполука искат ся качества, противни на това. Й. Груев, СП (превод), 202. — Недей, мъжо, тъй, моля ти са, думаше с умилен глас горката му стопанка, с такива и други приказки не ще я изкараме на глава. Ил. Блъсков, ПБ, 119. Изливам се / излея се (изсипвам се / изсипя се) на главата на някого. Разг. За чувство, обикн. гняв, омраза и под. — проявявам се, изявявам се спрямо някого.

Той повика по-голямо количество стражари и цял табор лични агенти и телохранители. Бяха взети всички мерки, за да не се излее някак по-осезателно върху главата му любовта на масата. Г. Караславов, Избр. съч. II, 395. То проклето момче ще познай, че аз съм бей — Джамал бей! Но моят гняв не ще ся удовлетвори само с това; той ще ся излей и на Вълковата глава... В. Друмев, НФ, 65-66. Излизам / изляза от (из) глава. Диал. Развращавам се, загубвам правилния път, нормите за нещо. Много глупави българчета покрай тях [турците] са излезли из глава и ся вдали в пиянство и разкошност. ДЗ, 1868, бр. 14, 54. Излизам / изляза на глава някому, на нещо или с някого, с нещо. Разг. Успявам да се справя с някого или с нещо, надвивам го, превъзмогвам го. — Интересно момче — казал попът, — чете всичко и затова ме оборва. Трудно му излизам на глава. К. Калчев, ПИЖ, 171. Марко Велков беше мек и добродушен човек, но с Иван не се излизаше на глава. Той беше упорит и остър като кремък. И. Петров, НЛ, 113. Изпарява ми се / изпари ми се (изхвръква ми / изхвръкне ми, изщуква ми / изщукне ми, изфирясва ми / изфиряса ми) от главата нещо. Разг. Забравям нещо напълно, не мога да си спомня нещо. Той знаеше, че ще го попитат какво трябва да правят, по пътя беше мислил какво да им каже и тъкмо сега май всичко изфиряса от главата му. Г. Караславов, ОХ II, 207. Като погледнах въпросите, които ми се паднаха, всичко ми се изпари от главата от страх. Изправям / изправя (издигам / издигна) глава. Проявявам неподчинение, непокорство; възбунтувам се, въставам. Селяните изправиха глави и засилиха съпротивата си срещу правителствените наредби. Д. Ангелов, ЖС, 340. Изяждам / изям главата на някого. Разг. 1. Убивам, премахвам някого. Не зная дали еленът се е спасил, но Матейчо отиде. Нашите вълци му изядоха главата. Ей там под ония вековни буки е гробът му. А. Каралийчев, СР, 116. Тези дребни парички едно време изядоха главата на Исуса. Това са сребърниците, с които Юда го предаде на фарисеите. Чудомир, Избр. пр, 137. 2. Причинявам голямо зло, нещастие на някого, ставам причина за нещастието му; съсипвам. Пенковци имаха един ратай, когото пердашеха, но той им изяде главите. Веднъж ратаят подсказа, че неговите чорбаджии имат много жито, царевица и брашно, укрито в едно скривалище. А. Каралийчев, ПД, 32. Това вечерно училище ще ти изяде главата, чу ли? Д. Димов, ЖСМ, 5. Изяждам си / изям си главата. Разг. Сам ставам причина за собственото си нещастие, за гибелта си; погубвам се. — Зная, боли та за България. Кой е крив? Сама си изяде главата. Г. Стаматов, Разк. I, 91. Има (имало) глава да пати (тегли). Разг. Предопределено е (било) да изживея много неприятности, тежки страдания. Оня ден Димо Узуна чакал да снесе ваджишката кокошка, чакал, па току се разсърдил, грабнал един камък и я замерил. Не искал да я удари човекът, ама кога има глава да пати — улучил, та на място. Г. Караславов, Избр. съч. II, 185. Старецът се привдига и с бавни крачки тръгва към канцеларията. — А пък ако има глава да пати!... Да става каквото ще! С. Северняк, ИРЕ, 10. Искам (поисквам / поискам) главата на някого. Разг. Настоявам публично някой, обикн. човек с отговорен пост, да подаде оставка. Опозицията във волейбола отново иска главата на президента на федерацията. Кап., 1998, бр. 45, 46. Жотев обяви, че влиза в министерския отбор, който ще поиска главата на Желязков. 24 часа, 2000, бр. 323, 12. Каквото ми дойде в главата, говоря (дрънкам, дърдоря и др.). Разг. Необмислено прибързано, без да мисля (говоря). Камък (камъни) по нечия глава. Разг. Упрек, укор или подмятане по адрес на някого. — Има хора, които въпреки нареждането и напомнянията редовно закъсняват за работа. — Това е камък по моята глава. Като ударен с мокра кърпа (с мокър парцал, пешкир) по главата; като ударен с лопата по главата; като ударен в главата. Разг. Силно изненадан от нещо много неприятно; слисан. Опърничав се огледа като ударен с мокра кърпа по главата, разтърка очите и се нацупи. Г. Караславов, Избр. съч. II, 348. Защо стоиш като ударен с лопата по главата? Говори! Качва ми се / качи ми се кръвта в главата. Разг. Силно се развълнувам, обикн. от гняв; обхваща ме, обзема ме силен гняв. Дона се отдръпна, .. , сепна се, изглежда, и Добра ѝ продума с глух, отпаднал глас, ..: — Ах, каква съм аз, каква съм... Изведнаж ми се качва кръвта в главата и не знам що мога да направя. Д. Талев, И, 208. Качвам се / кача се на главата на някого. Разг. Не слушам някого, никак не му се подчинявам и правя каквото си искам. — На нашите немирници такъв даскал ще им доде дохак! .. — Тях само тоягата ги оправя! .. — Като ти се качат на главата, щеш, не щеш, ще грабнеш тоягата! — викна някой от дъното на кафенето. Д. Марчевски, ДВ, 62. Много беше се размекнал напоследък той и много лесно оставяше жена си и дъщеря си да се качват на главата му. Д. Димов, Т, 275. Клатя глава някому. Разг. Държа се раболепно, подмазвам се на някого; угоднича. — "Закалям дъщеря си, .., ама глава не клатя." — И той глава не клати, и хаджият още по-упорит. Ив. Вазов, Съч. ХII, 10. Танашакът се ядоса. Седнал да клати глава на един никакъв човек. За какъв ли се мисли? К. Петканов, СВ, 58. Клюмвам / клюмна (оборвам / оборя, увесвам / увеся, оклюмвам / оклюмна, оклюмам, отпускам / отпусна) глава. Разг. Отчайвам се, обезсърчавам се, унивам. Пред

училището никой не ни посрещна, .., моите ученици още не разваляха редиците си и пееха на двора, но вече се познаваше, че малко трябва, да клюмнат глави. Л. Александрова, ИЕЩ, 308. Направените от полицията разкрития и осъждането на голям брой партийни дейци беше тежък удар за Окръжния комитет на партията .., някои партийци отпуснаха ръце и оклюмаха глави. Д. Ангелов, ЖС, 303. Когато ми хлопне дъската на (над) главата. Разг. Когато умра. — Най-добрият му цяр е забравянето, .., и прошката, но видиш, ти не можеш да го забравиш... — Ще го забравя аз, но тогава, когато ми хлопне дъската над главата — в гроба може да го забравя. Ц. Гинчев, ГК, 157-158. Кой те бие (блъска) по главата; никой не те бие (блъска) по главата. Разг. Със следв. изр. със съюз да. Не те принуждават насила (казва се на някого, който се кани да направи или е направил нещо неуместно, без да е бил принуден, без да е нужно, за да се изрази недоволство, неодобрение). Беро Краев говореше на изтерзаните от жегата полицаи: — Горещо, а? О кей! Кой ви бие по главите да стоите, щом е горещо! Н. Антонов, ВОМ, 140. — Бе Кънчо, кой те блъсна по главата да си оставиш дюкяна и да дойдеш тук! — с изстъпление се питаше един бакалин, който снощи най-много се зъбеше на "хърцоите". Ем. Станев, ИК I-II, 500. Който няма глава, има крака; на когото главата е къса, краката са дълги. Разг. Шег. Употребява се, когато някой забрави нещо и трябва да се върне отново някъде, за да го вземе. Комин пуши над главата ми. Разг. Имам дом. Попримела си като за празник. Ех, стопанка си, комин над главата ти пуши, редно е. Ст. Загорчинов, ДП, 114. Кълцам (чукам, търкам, трия) лук (сол) на главата на някого. Разг.; Тълча сол на главата. Диал. Измъчвам някого с непрекъснати натяквания, укори, кавги, скандали. Страшно нещо е да ти се падне някоя вероломна и вманиачена красавица — ще ти чука такъв лук на главата, че ще забравиш и красотата ѝ, и всичко. Г. Караславов, Избр. съч. II, 87. — Божана, горката, много ме ядосваше... Е-е, да знаеш какъв лук ми кълцаше на главата! Елин Пелин, Съч. II, 21. Притичали вечерта роднини, трили на Мъдрьо сол на главата, думали какво му думали, разнищили го. И обещал той карти в ръце вече да не похваща. М. Кюркчиев, ВВ, 112. — Ох, представям си как Лена ще ти търка сол на главата. И права ще е жената. Ем. Манов, ДСР, 233-234. От умора не ѝ [на Велика] се яде, дразни се от игрите на Рунка и Кирча и само се кара на Кина. И Димо е бил такъв, а пък тя всяка вечер му е чукала сол на главата. К. Петканов, МЗК, 30. Лек в главата. Разг. Глупав. Лукова глава. Разг. В отриц. изр. или след въпросит. изр. със съюз или. Нещо или някой нищожен, незначителен, маловажен; нищожество. — Това е недопустимо! — вълнуваше се Сърбинов. — ние тук обществена сила ли сме, или лукова глава? Трябваше да ни попитат, трябваше да чуят и нашето мнение. Ние отговаряме за селото. М. Марчевски, ГБ, 283. Твоят Жельо е комунист, само ние с борба и протести ще го изкараме от затвора... — Не знаете вие — клати глава чичо Марин. — Министърът ми обеща, не лукова глава. Г. Караславов, Избр. съч. II, 284. Махам се (махвам се / махна се, разкарвам се / разкарам се, пръждосвам се / пръждосам се) от главата на някого. Разг. Освобождавам някого от присъствието си, преставам да безпокоя някого, преставам да досаждам, да преча на някого или да му създавам грижи. [Нейко] махна се ръка: — Махнете се от главата ми! От вас човек работата си не може да гледа, както трябва. К. Петканов, МЗК, 77-78. И сама поведе няколко от жените да им търси работа из махалата. Да стори добро — .., но и да се махнат най-сетне тия люде от главата ѝ. Д. Талев, ПК, 270. — Какво желаете? — .. — Желая да ви виждам по-често! — .. — Я ми се разкарай от главата! Й. Попов, БНО, 96. Махам (махвам) / махна от (из) главата <си> някого или нещо. Разг. 1. Преставам да мисля за някого или за нещо, отказвам се от някого или нещо. 2. Освобождавам се от присъствието на някого, който не ми е приятен, или от някаква неприятна, тежка работа, задължение и др. Брат ѝ гледаше на нея като на воденичен камък, който някаква зла и неумолима съдба е закачила на шията му. Единственият начин да я махне от главата си бе да ѝ намери някой подходящ жених. Г. Караславов, Избр. съч. II, 85. Сега да си махна веднаж от главата тоя борч, та да не мисля за момчето. Т. Влайков, Съч. II, 239. Минава ми / мине ми (преминава ми / премине ми) през главата. Разг. 1. Преживявам, изживявам големи неприятности, нещастия; претеглям, изпащам. Сеитбите ще прегорят, няма да изкласят. Но старите хора много са теглили. Какво не минало през главите им. К. Петканов, СВ, 23. През главата му минаха много беди и несгоди. Г. Караславов, Избр. съч. I., 328. Разказа на съпруга си сичко що ѝ беше преминало през главата, откогато сърната я беше избавила от смъртта до този час. ИГ (превод), 81. 2. Помислям си нещо, сещам се за нещо. Какво ли не му мина през главата — ту че го назначават разсилен в Мечи дол, ту че го поставят чиновник в полицейско управление в Лугово. К. Калчев, ЖП, 152. Мирна ми е главата. Разг. Запазвам си спокойствието, не си създавам или избягвам възможни неприятности. Мелетий тоже гледаше да бъде в добри отношения с мене, за да му бъде мирна и нему главата. П. Р. Славейков, БП I, ХХIV. Всеки трябва да си гледа работата и да върви по "царския път", ако

иска да му е мирна главата. М. Марчевски, МП, 76. Всичко ще направя каквото искаш, само да ми е мирна главата. △ Децата заминаха и сега ми е мирна главата. Мирясва ми / миряса ми главата. Разг. Преставам да бъда обезпокояван, отървавам се от грижи, тревоги; успокоявам се. — Остави, майко, Гюрга да прави каквото си иска и ти сама си карай както знаеш — да ви миряса главата в къщи веднъж! П. Тодоров, Събр. пр II, 128. Мисля със собствената си глава; мисля с главата си. Самостоятелен съм в разсъжденията си, имам свое мнение, становище, не се влияя от чуждото мнение. Мъжка глава. Остар. Мъж. У Пловдивский санджак има 171 000 мъжки глави немюсюлмане. Лет., 1872, 93-94. За настоятелки и надзирателки на тия [девическите] училища най-добре е да ся избират най-разумните и опитни жени в мястото, ..; защото мъжките глави едно не отбират, а друго не могат да вникнат във всички работи в това училище. Лет., 1871, 170-171. Мътя (размътвам / размътя) главата на някого. Разг. 1. За алкохолно питие, силен удар и под. — правя някой да не може да разсъждава трезво, да няма ясно съзнание. Тая плесница ми размъти главата, затемни ми ума, запали ми кръвта и аз, като луд, грабнах едно от трикраките столчета, на които обикновено обичат да сядат нашите българе, издвигнах го нагоре и ударих чорбаджия си по главата. Л. Каравелов, Съч. IV, 62. Алкохолът мъти главата. 2. Неодобр. Влияя или повлиявам зле на някого, като му внушавам вредни идеи и го отклонявам от правилния начин на мислене и действие; размирявам. Нашите басарбовци не са лоши хора. Сиромаси са, но са работни. Защо да ги оставяме на чорбаджиите да им вземат хака и на цанковистите да им мътят главите! С. Северняк, ОНК, 143. Ония голтаци и черквата ще оберат — .. И черковните лозя ще вземат, .. На паството ще размътят главата — за това ме най-боли. Ц. Лачева, СА, 36. Набивам / набия (вбивам / вбия, натъпквам / натъпча) в главата на някого нещо. Разг. Често повтарям и обяснявам нашироко някому нещо, за да го разбере и запомни; втълпявам, внушавам някому нещо. Непрекъснато уча майсторите: "Набивайте в главите на тия момчета любов към мотора, към техниката!" А. Гуляшки, МТС, 280. Набивам се / набия се в главата на някого. Разг. За нещо — натрапвам се на съзнанието; втълпявам се. Този спомен от детството се е набил в главата ми. Набивам си / набия си (вбивам си / вбия си) в главата нещо. Разг. 1. Добре усвоявам, запомням нещо; втълпявам си, внушавам си нещо. Мислеше той предпазливо, мъчеше се да разбере всичко с простия си ум, да му стане ясно, да го вбие в главата си наздраво и издълбоко. Г. Караславов, Тат., 137. Но ще ти кажа аз друго — набий си го ти във главата — / няма за тая девойка да дигна ръка да се бия, / нито със тебе, ни с другиго: вий дали — вие пак взели. А. Разцветников, Избр. пр III, 15-16. 2. Внушавам си, втълпявам си. — Виж какво — .. — ти недей си вбива в главата, че ще свършим тъй скоро. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 346. Навеждам / наведа главата на някого; навивам / навия главата на някого. Диал. Накарвам някого да ми се подчини, да стане покорен; сломявам непокорството, съпротивата на някого. Бейтула бей гневно захапа чубука си, когато чу отговора на Калофер.. И той реши да наведе главата на непокорния. М. Марчевски, П, 34. Пак се откриваше хубава и весела картина и доброто сърце на бай Нончо взе да пърха от радост. "Щом като можах да навия главата на такъв страшен човек като Кабзата — мислеше си той, — с другите ще е къде по-лесно!" А. Гуляшки, СВ, 167. Навивам / навия глава. Диал. Не обръщам внимание на нещо, изгубвам интерес към нещо. Българина, колкото е суеверен и слаб, но преди всичко е практичен — като му додее от приказки — навие глава и си гледа работата. БД, 1909, бр. 3, 3. На врат на глава, слизам и под. Диал. Както мога, с пълзене, търкаляне и др. (слизам). Пиер никак не ся колебае, .. той си върга патерици, слазя на врат на глава на реката и достига почти пълзешком до онова място, где му е другар пропаднал... С. Радулов, ГМП, 147. На глава. Остар. и диал. Начело. На глава на своето правителство тя [Америка] постави тогоз, който я спаси. С. Бобчев, ЖФ (превод), 162. На глава на префектурите стояли префекти. Н. Михайловски, РВИ (превод), 290. Хвати ся на хоро, / на хоро на глава. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 214. На главата ми е; имам на глава<та> <си>. Разг. 1. Някого. Длъжен съм да се грижа за издръжката на някого, да го храня. Малко са ми две деца и майка на главата, че да храня и мъж без работа. Й. Йовков, ОЧ, 13. — Бай Стоянчо, .. Челяд имам на главата... А оназ година, знаеш, град би... Че до тебе дойдох и те търсих у вас... Ти, рекох, сѐ ще имаш [жито] ... Ц. Церковски, Съч. III, 234. На мнозина от тия злочестници той помогна и с пари, при малката си плата на фабриката и толкова си челяд на глава. Й. Груев, СП (превод), 226. 2. Нещо. Длъжен съм да се грижа за нещо, да нося отговорност за нещо. — А Герчо къде е, .. — Търси да купи нещичко за Гергьовден... Нали сме и ний уж хора. — Тъй, тъй, Герчовице — къща е на главата ви; трябва да се грижите за нея. Ц. Церковски, Съч. III, 208. — Да отложим събранието за довечера! — Никакво отлагане! Аз имам цяла околия на главата си, а не като вас само едно село! — язвително подхвърли Дойчинов. Ст. Даскалов, СЛ, 136. На главата си ли да сложа (кача) някого или нещо. Разг. Употребява се, за да се

означи, че няма никакво място или никаква възможност да се вземе, прибере нещо, някой. На главата си ли ще качим това пиано? △ Не мога да поканя и тримата да нощуват у нас. На главата си ли да ги сложа? На (до, над) главата съм на някого. Разг. Зорко бдя над заниманията на някого, за да му помагам или да го да го ръководя, контролирам. Добър му е успехът, но майка му е все над главата му. Надувам / надуя главата на някого. Разг. Ставам причина някой да почувства умора, главоболие поради постоянните ми приказки, повтаряне на едно и също нещо или поради вдигане на голям шум. — Иди при баба си да ти даде сведения. Е-ха, ще ме изкараш от нетърпение, много ме врънкаш. Главата ми наду. Г. Краев, АЗ, 21. Наливам / налея ум (акъл) в главата на някого. Разг. Уча, поучавам някого на нещо. Съвсем глупаво е да мисли, че другарите от Комитета по туризма ядат зайци, а той е този, който ще им налива ум в главите. В. Цонев, Ст, 1970, бр. 1267, 3. Наливам / налея в главата на някого нещо; пълня главата на някого с нещо. Разг. Старая се да убедя някого в нещо, да му внуша нещо. Мечта на мечтите, нали, да следваш за съдия. И защо? Защото ти, майко, го искаше, ти, а не аз, и ми бе наляла в главата, че това значи да имаш достойно място сред хората и да служиш на правдата и да громиш порока. Б. Райнов, Дв, 183-184. Людмила я погледна учудена. — А нали свободата затова е свобода, защото от нея се ползуват всички? .. — Ох, Людмила, ще ме умориш. Личи си, че живееш у твоите Калъчеви. Те ли ти пълнят главата с тия премъдрости? Ем. Манов, ДСР, 263. Наливам / налея <с фуния> в главата на някого нещо. Разг. Правя големи усилия някой да научи, да усвои някаква материя, да добие известни познания. На лъжата главата лъсва / лъсне. Разг. Лъжата се разкрива. — На лъжата винаги ѝ лъсва... главата! .. Хайде, чупка! Д. Шумналиев, ПЛ, 21. Напълвам / напълня главата на някого. Разг. 1. Успявам да вразумя някого, да го убедя в нещо. Тома Тъкачев се ядосваше още и за това, че не заговори направо и сериозно за писмото, което получи, а плещеше за пътищата, като че беше тръгнал на разходка, а не за да напълни главата на глупавия си син. Г. Караславов, ОХ I, 238. 2. Внушавам, втълпявам някому нещо. — Ще почна да я лекувам [сърната] с фелдшера. И ако оцелее — добре, ако ли пък не я бъде — тогава какво? Вие не губите нищо! Ей че мъка видях, докато напълня главата на тоя коравосърдечен човек! Д. Калфов, С, 7. Направям / направя (правя) глава<та>. Разг. Напивам се. "Чорбаджи, рекъл попът на продавача — добра сделка направихме, хайде сега да я полеем." Седнали да се почерпят. Изпили една ока ракия. Продавачът направил главата. А. Каралийчев, НЗ, 217. На своя глава. Разг.; По (от) своя глава; на сама глава. Диал. 1. Самостоятелно, без да се вслушвам в чуждо мнение или без да питам някого. Бившият началник представи Спасов за назначение на своя глава, без да се допита до партийното бюро. М. Марчевски, П, 170. Твърде малко са грижехме ние за доброто на овцете .. Тие ходеха по своя глава, накъдето им скимне. З. Стоянов, ЗБВ I, 49. Наистина, куцото учителче в епохата си е извършило твърде много поразии, но то не ги е извършило от своя глава или по свои политически убеждения, но по чужди внушения и подбуждения. Ил. Блъсков, КУ, 67-68. — На сама глава, думам, го убих — каза Догана и очите му почнаха да губят влагата си. — Да не съдите синовете ми. И. Петров, МВ, 109. 2. Остар. Без съдружие с друг или под властта на друг; самостоятелно, независимо. Със займените пари новакът като земе да работи на своя глава, печели и повечко, отколкото ако би работил у другого. Й. Груев, Лет., 1873, 217. Кога захвана да работи тоя [каменарство] занаят на своя глава, той с труд и пестене за малко време ся замогна. Й. Груев, СП (превод), 102. На своя глава съм. Остар. Самостоятелен, независим. Петър беше дошъл в село с намерение да се хване у Димо чорбаджи, който отдавна беше му предлагал да го земе на дюгеня си. Петър не беше приел тогава, защото искаше да бъде на своя глава. К. Величков, Н, 1883, кн. 5-6, 398. Ако да бях била сама на своя глава, щях да предпочета вас, но туй не зависи от мен. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 99. На такава глава — такъв бръснач (такова бръснене). Разг.; На такава глава — такъв брич. Диал. Употребява се, когато някой заслужено понася някакво лошо отношение или грубост. — И на каква грижа сега са бащите ви и домашните ви! Мислят ви удавени! .. — Пада им се, пада им се на тия еничери! .. . На ония глави такъв бръснач трябваше... Те забравят, че и те някога са либили... Ив. Вазов, Съч. ХII, 17. Натривам / натрия (натърквам / натъркам) сол на главата на някого. Разг. Накохквам, наругавам някого за негова постъпка, силно му се скарвам. — И всичко ще кажа на когото трябва... — Колкото за туй, и ние имаме на кого да кажем, не се безпокой. И ще кажем да ти натъркат сол на главата. М. Марчевски, ГБ, 42. Не била тази глава за два крака. Диал. Ирон. За много глупав, много прост прост човек или глупава постъпка. Не вигам / вдигна глава<та си>; не мога да вдигна глава<та си>. Разг. Ирон. Прекалено съм обременен с работа, много и непрекъснато съм зает с нещо. Майките не можеха да дигнат глави от кърска работа, от зори до мрак се бъхтеха. А. Каралийчев, ПД, 11. — Какво, цяла неделя в училището, ..; тук у дома — пак все над книгите. Не вдига глава. Ив. Вазов, Съч. IХ, 55. — Ужасно много работа

ми се струпа напоследък, не мога главата си да дигна. К. Калчев, СТ, 209. Не е с две глави; да не е (нима е) с две глави. Разг.; Две глави не носи. Диал. Не е толкова страшен, не се боя от него, не може да ме уплаши. Не ми е пял поп на главата. Диал. Не съм венчан в черква, не съм женен. Не ми излиза от главата. Разг. Непрекъснато мисля за някого или за нещо, което силно ме е развълнувало, не мога да го забравя. Седна и почна набързо да сърба, а от главата му все не излизаха последните неприятни новини. К. Калчев, ЖП, 142. Не ми тежи главата. Разг. Ирон. Не мисля, не разсъждавам много; лекомислен съм. Не ми увира / уври главата <с кола (с три товара) дърва>. Разг. Извънредно упорит съм и не желая да се вслушам в никакви съвети, не се вразумявам и постъпвам, както желая и реша. Не пада / падне косъм (влакно) от главата ми. Разг. Обикн. св. Оставам напълно невредим, не пострадвам, не ми се случва нищо неприятно. — Е, здрав съм, жив съм — .. — Както виждаш, косъм не е паднал от главата ми. А като свърши войната, ще ти доведа и снаха. Д. Ангелов, ЖС, 154-155. — Каквото е било с тебе досега, било е... Аз имам глас всякъде, където е потребно, и затуй и косъм няма да падне от главата ти... Никой няма да вдигне пръст срещу тебе... П. Константинов, ПИГ, 84. Един глас изкряска извътре .. по български. — .. Бунтуват се! Против кого? — Против царя, против баща си и доброжелателя, който ни пази като двете си очи, влакно да не ни падне от главата... Колчо позна, че говори чорбаджията Юрдан. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 192. Не свалям / сваля (бутвам / бутна) косъм (влакно) от главата на някого. Разг. Оставям някого невредим, не му причинявам никакво зло. Баща ми наистина се излюпи в овчите кожи, скочи на крака и си пое работата, като че не бяха свалили косъм от главата му. Хората казваха, че бил се върнал от онзи свят. И. Петров, ПР, 24-25. "Колко комунисти пречукахме, а на такива грешници косъм от главата не бутнахме!" стисна в безсилие юмруци околийският началник. Г. Караславов, ОХ IV, 211. Нож ми виси над главата. Разг. Намирам се в смъртна опасност. Носи ми (държи ми) главата. Разг. Издържам на пиене, мъчно се напивам. — Пий. — Главата ми не носи — усмихна се той и изпи и третата чаша. М. Яворски, ХСП, 327. Балаура бе пил цялата нощ и продължаваше да пие, но, види се, главата му не държеше вече, защото я бе стегнал с мокър пешкир. Хр. Пелитев, ХО, 66. Нося чалма на главата си. Рядко. Проявявам изостаналост, консерватизъм в разбиранията и отношенията си. — Ти нямаш правилно отношение към колективния труд и към жената. Носиш още чалма на главата си. И. Петров, НЛ, 142. Нямам (имам) глава за нещо. Разг. Не ми достига (достига ми) умът, възможностите за нещо, не съм достатъчно умен (умен съм). Другият го поучаваше мрачно: Юрка, млъкни, затвори тая огромна уста .. Ти не работиш с главата си, Юрка, ти нямаш глава за такава история. Й. Радичков, НД, 78-79. Глава трябва да имаш. Трябва да си малко практичен, да ти иде отръка, а това не е лесно. Н. Бончев, Р (превод), 45. Нямам ни една дъска в главата си. Разг. Пренебр. Съвсем ненормален, побъркан, безумен съм. Нямам (имам) ум (мозък, акъл) в главата си. Разг. Глупав съм (не съм глупав). Нямаш ум (акъл); нямаш ли ум (акъл) в главата <си>; имаш ли ум (акъл). Разг. Не постъпваш разумно, не си разумен (употребява се за изразяване на възмущение от някаква постъпка или проява на някого.). Облъска ми се (оби ми се) о главата. Диал. Трябва да се грижа за нещо или за някого, да се разправям с нещо или с някого. Обръщам / обърна (преобръщам / преобърна) надолу с главата нещо. Разг. 1. Развалям реда някъде, много разбърквам нещо (обикн. за къща, стая). — Ух, какво е у нас, само за гости сме... Защо не ми каза? .. — Е, ще прощавате, другарю, моите хубостници всичко с главата надолу обръщат. Заповядайте, седнете. Ем. Манов, ДСР, 148. 2. Променям нещо изоснови, изцяло, като обикн. рязко го влошавам. — Вие много се радвате, че сте измислили нещо ново... Но не знам дали съзнавате как това ваше откритие обръща надолу с главата дори най-елементарните ни представи за живот и съществуване... П. Вежинов, ЗНН, 119. — Света обърнаха надолу с главата, ей! — сякаш на себе си рече възрастният страж, .. Ако намекваше за Селим хан, не би било право — най-малко Селим хан бе пожелал размирието. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 161. Обръщам се / обърна се (тръгвам / тръгна) с главата надолу. Разг. За някакъв ред, принципи, начин на съществуване — променям се изоснови, изцяло, като обикновено се развалям, влошавам се. — Ако не си додеш, за нас живот няма, тъй да знаеш. Всичко се обърнало с главата надолу. Блага дума не се чува в къщата ни, откак си си отишла. И. Петров, НЛ, 242. Огън гори на главата ми. Разг. Намирам се в крайно тежко положение, имам големи грижи, неприятности, трудности. Куна, .., често го гълчеше: — Тодоре, Тодоре, какво сърце имаш, Тодоре! На нас огън ни гори на главата, а ти вестници четеш. Г. Караславов, Т, 52. Той чувствуваше правотата на бащините си думи и виждаше доколко и нему вече е дотегнало. Но все пак огънят не гори на неговата глава и той не знае, не знае... Ц. Церковски, Съч. III, 107. Опичам си ума (акъла) в главата. Разг. Предпазлив съм, внимавам в постъпките си, постъпвам благоразумно и не върша необмислени действия. Маревката изправи снага, тръгна след диканата, вни‑

мателно се покачи и извика на воловете: — Опичайте си ума в главата, че дядо ви Дрене е тука! Много не поглеждайте към края! К. Петканов, СВ, 125. Опявам на главата на някого. Разг. Измъчвам някого с непрекъснати натяквания, укори. И че е зет на къща и цяла нощ жената и тъщата са му опявали на главата задето е прост и наивен, че него ако не излъжат, кого другиго. С. Северняк, ВСД, 91. Остава ми / остане ми в главата. Разг. Схващам и запаметявам това, което изучавам или слушам. Няма да отида на тази лекция днес, защото съм преуморен и нищо няма да ми остане в главата. Оставам / остана (лягам / легна, лежа, тежа, съм) на главата на някого. Разг. Съм или бивам предоставен на някого да ме издържа, да се се грижи за мене. Убоде си [мъжът] крака, получи инфекция и умря в страшни мъки. Четири деца останаха на главата на тая жена. Г. Белев, КВА, 284. — Ти си ерген, нямаш никакви задължения, свободен си като птица и мислиш само за себе си, а я питай мене — жена и дете са легнали на главата ми... Г. Караславов, СИ, 64. Наместо да съм в помощ на децата, / сега и сам тежа им на главата. Ем. Попдимитров, СР, 162. Оставям / оставя на главата на някого нещо или някого. Разг. Предоставям на някого да издържа някого, да се грижи за някого (обикн. след смъртта ми). Умря ми жената, остави ми ситни деца на главата. Елин Пелин, Съч. II, 93. Отвръщам / отвърна глава от някого или нещо. Изоставям някого или нещо, преставам да се грижа, да се интересувам повече от някого, отказвам се от някого или от нещо. Облазваше го съмнение дали и дядо Мишон няма да отвърне глава от него. Той го бе назначил и го крепеше от създаването на стопанството досега. Ст. Даскалов, СЛ, 122. Отвънка гиздава, а <в> глава<та> гнидава. Разг. Употребява се за жена, която се грижи прекомерно за външността си, а домът ѝ е нечист. От глава<та> до крака<та> (пети<те>); от крака<та> (пети<те>) до глава<та>. Разг. 1. Изцяло, напълно. Тя се вижда булка, .. Воал тънък, .. я обгръща от главата до петите. Елин Пелин, Съч. II, 112-113. — Аврамов, ти си наистина от главата до краката провинциал. Ив. Вазов, Съч. ХI, 201. Демократ от пети до глава, той [Каравелов] не се отказваше да прибягва към византийски средства на борба, за да съсипе противника си. Пряп., 1903, бр. 87, 3. 2. В съчет. с оглеждам, изглеждам, измервам, разглеждам и под. От горе до долу, в целия ръст и обикн. проницателно, изпитателно или с недоволство, ненавист (оглеждам). На другия ден подир обед Матьо бе заведен при дежурния старши. Дежурният, .., го изгледа от краката до главата и го запита троснато. Д. Ангелов, ЖС, 64. Единият офицер със зачервено лице и стъклени котешки очи го измери от главата до петите: разгледа русите му мустаци, открито чело. А. Каралийчев, ПГ, 39-40. Жената го [момичето] огледа още веднаж от глава до пети, като бавно местеше поглед — косите, рамената, дебелата памуклиена антерия, подире мина върху домашно тъканата червеникава надиплена пола и накрай спря очи на краката. Г. Райчев, ЗК, 21. От глава<та> до пети<те>, въоръжен. Много добре (въоръжен). — Щом избухна въстанието, Цанко Дюстабанов дойде в гимназията, въоръжен от глава до пети. В. Геновска, СГ, 425. Отива ми / отиде ми, пада ми / падне ми (търкулва ми се / търкулне ми се, хвръква ми / хвръкне ми) главата. Разг. Загивам (ще загина), бивам (ще бъда) погубен. — Само дано не са те видели, като си влязъл у дома, че ми отиде главата. С комунистите съм на нож. В. Нешков, Н, 36. — Отишъл руският консул, отишъл при султана .. Прибери си, рекъл му, султане, аскера, че и твоята глава ще падне! Д. Талев, ПК, 594. — Дай най-напред да се разберем. Даваш ли ми дума ..? Сетне да не ти е криво — ха си обелил някъде зъб, ха главите ни ще хвръкнат. В. Нешков, Н, 415. От краката за главата. Разг. Наопаки, безредно. Както си започнал от краката за главата, нищо няма да свършиш до обед. Отрязъл (откъснал) съм главата на някого. Разг. Обикн. за син или дъщеря — много приличам по лице на един от родителите си (по-често за прилика с бащата) или на дядо си, баба си. В края на първата година им се роди Сали — хубаво момченце, "откъснало главата на баща си". Б. Несторов, АР, 20. Отрязвам си / ще си отрежа (режа си, сека си) главата. Разг. Със следв. изр. със съюз че, ако. Напълно съм уверен в достоверността на нещо, съвсем съм сигурен, че нещо ще стане, че е така (с оглед на изказаното твърдение в подчиненото изречение). — Аз зная какво мислиш! — Нищо не знаеш! — .. — Ако не мислиш за Мита, аз ще си отрежа главата! К. Петканов, ЗлЗ, 40. Прислужницата: Обичал... Теодора. Сара: Това е невъзможно! Прислужницата: Че вярно туй било — главата си сече. М. Петканова, ЦТ, 24. Пада ми / падне ми (търкулва ми се / търкулне ми се, хвръква ми / хвръкне ми) главата. Разг. Загивам, бивам погубен. — Отишъл руският консул, отишъл при султана.. Прибери си, рекъл му, султане, аскера, че и твоята глава ще падне! Д. Талев, ПК, 594. — Дай най-напред да се разберем. Даваш ли ми дума..? Сетне да не ти е криво — ха си обелил някъде зъб, ха главите ни ще хвръкнат. В. Нешков, Н, 415. Пада ми / падне ми главата. Разг. Загубвам поста си, бивам уволнен, отстранен. Падна главата на легендата Костадинов, който се водеше вицепрезидент на футболния клуб. 24 часа, 2001, бр. 64, 29. Падам / падна на главата на някого. Разг. 1. Принуден съм да се заема с

нещо, да поема някакво задължение. 2. Отнасям се за някого, нещо; някой, поема отговорността за нещо. Каравелов заключава, че всичко в дописката до "Македония" относно "Свобода" пада на главата на действителните членове на дружеството. М. Арнаудов, БКД, 160. Падат / паднат (търкалят се / търколят се) глави. Разг. 1. Дават се много жертви, има много избити (в сражение, бой или при екзекуция). Щели да паднат няколко глави — нека паднат. К. Петканов, В, 172. — Ще стане, ще стане! И това ще стане, дядо Ралчо. Глави ще се търкалят! Иде време! Иде! Ил. Волен, РК, 44. 2. Сменят се видни ръководители. Пати (изпаща, тегли) ми главата. Разг. Изживявам много неприятности, тежки страдания; страдам. — Стойко, обади де е син ти — ти знаеш де си го скрил, за да не пати твоята глава. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 187. Щом си спомни за Тодора, ядоса се на Младена. Годината вече иде, а той още не мисли за дете. Ще има да му тегли главата! К. Петканов, БД, 66. Писва ми / писне ми главата от нещо или някого. Разг. Обхваща ме досада, отегчение от повтаряне на едно и също или от натяквания; дотяга ми, омръзва ми да слушам нещо или някого. Стига повтаря, писна ми главата от тебе. Побеляла (бяла) глава. Разг. Възрастен или стар (тоест разумен, опитен) човек. — Вчерашно хлапе, на побелели глави ум ще дава! Елин Пелин, Съч. I, 76. Побеля ми (ще ми побелее) главата от някого или нещо. Разг. Много се измъчих, изстрадах от някого, нещо. — Видя ли, Цекуне, каква голяма и хубава черква! Хайде сега мърдай напред, че главата ми побеля от теб. Ст. Даскалов, ПЯ, 137. По главата си да тръгна. Разг. Обикн. със следв. отриц. изреч. Каквото и да направя, колкото и да се старая, колкото и да се мъча (няма да постигна това, за което става дума в следващото изречение). По главата си да тръгна, не мога да ѝ угодя, все ще намери за какво да ме критикува. Подслонявам / подслоня (слагам / сложа, слагам си / сложа си, свирам / свра) глава<та> <под стряха>. Разг. Намирам подслон, за да преспя или живея; подслонявам се. Къщицата му можеше да продаде .. Какво ще прави тогава Мино? Къде ще подслони глава? Ст. Марков, ДБ, 472-473. Аз трябваше да плащам наем за квартира от две стаи и кухня, когато парите не ми стигаха и за барачка, а и нуждите ми бяха само колкото глава да подслоня. М. Гръбчева, ВИН, 109. Ний търсихме място да подслоним глава нейде и да си отпочинем. НБ, 1876, бр. 44, 172. "Горко ни, преваля денят и падат вечерните сенки, помисли пак на себе си Теодосий, .., а къде ще сложиме глава." Ст. Загорчинов, ДП, 499. — Ама какво беше преди? Направи си копторка, .., колкото глава да свре с децата и жената на сушина като добитъка и толкоз. А сега — палати. ВН, 1960, бр. 2671, 4. Колко колиби и къде те [букурещките българи] направиха, за да има да си сложат главата под стряха нашите голи и гладни страдалци? НБ, 1877, бр. 67, 262. Показвам / покажа (подавам / подам) глава <та си>. Разг. Излизам навън. Като покажеш главата си навън, ще видиш познатото ти балканско небе, натежало с облаци. Кр. Белев, З, 94-95. От потери главата си не можеш да покажеш... Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 176. Трябваше да излезе [Замбин]. Почувствува почти страх — от два месеца не бе подал глава на улицата. Повече лежеше. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 553. Покрив (керемида) над главата си, имам (нямам). Разг. Жилище или подслон (имам, нямам). Но все пак стремежът към собственост е тикал хората да затъват в дългове, да плащат скъпи лихви само и само да имат покрив над главите си. Г. Белев, КВА, 150. "Години наред аз да отделям от залъка си, за да имам керемида над главата, а те да дойдат утре и да ми я вземат!" М. Грубешлиева, ПИУ, 292. Известният столичен прахосник бе навършил четиридесет и пет години, без да има една керемида над главата. П. Вежинов, НБК, 35. Понаправям / понаправя главата. Разг. Напивам се малко; понапивам се. От кръчмата излезе ухилен Гърдьо. Рано беше още, но той беше успял вече да понаправи главата. Й. Йовков, ЧКГ, 125. Посипвам си / посипя си главата с пепел. Книж. 1. Горчиво се разкайвам и съжалявам за извършена от мене постъпка. Слава богу, че поне Чолаков посипа главата си с пепел, за да направи удоволствие на някои отчаяни любители на самокритиката... К. Калчев, СТ, 10. 2. Скърбя, окайвам се за сполетялото ме голямо нещастие. — Катя, нима ти мислиш, че в твое отсъствие аз трябва да живея като отшелник? Да се затворя в стаята си, да посипя главата си с пепел и да броя часовете до събота? М. Грубешлиева, ПИУ, 173. Почерням / почерня главата на някого. Разг.; Поцърням / поцърня главата на някого. Диал. Ставам причина някой да жалее, да носи траур. Пусти абер, що ни дойде от пустата Сърбия, / сърцата ни да нажали, / главите ни да поцърни, / от пуста смърт на сина ни. Нар. пес., СбНУ II, 65-66. Празна глава. Разг. Пренебр. Глупав човек, глупак. — Ами откога, ма? — Че де да знам .. — Де да знаеш! Празна главо! Да криеш толкова месеци... Г. Райчев, ЗК, 85. Празна ми е главата. Разг. Пренебр. 1. Глупав съм, глупак съм. 2. Не съм в състояние да мисля, да измисля нещо или да си спомня нещо. Не, никак не бях роден за началник. Навярно Пер би ми вдъхнал спокойствие само с две думи. Но тия думи сега не ми идваха на езика, главата ми беше съвсем празна. П. Вежинов, СП, 104-105. Превивам / превия (прекланям / преклоня, свеждам / сведа, снишавам / сниша, навеждам / наведа, скла‑

ням / склоня) глава. Книж.; Слагам / сложа глава. Остар. Обикн. пред някого, пред нещо. Ставам или съм покорен, смирен; подчинявам се, покорявам се. Честно е сърцето, в което поривите бликат невъздържано. Излял момъкът мислите си смело, не превил глава в молба и унижение. М. Смилова, ДСВ, 74. Той се възпротиви на немците, не наведе пред тях глава. П. Вежинов, ЗЧР, 41. Той человек честен, праведен, но боязлив, малоумен и навикнат да слага глава пред властта. ЦВ, 1859, бр. 422, 2. 2. След контрапреврата те [Тодоров и Губиделников] снишиха глава пред настъпающата буря, станаха хрисими, заличиха се. С. Радев, ССБ II, 271. Но брат им падна, загина, / затуй, че клетник не трая / пред турци глава да скланя, / сюрмашко тегло да гледа! Хр. Ботев, Съч. 1929, 6. Пред егоисти, горди господари / глава не сведох, нето ще сведа. П. Р. Славейков, Г, 1866, бр. 2, 39. Прекланям / преклоня глава. Книж. Изпълвам се с уважение; прекланям се. Ще дойдат чаканите дни! / И горд — / светът глава ще преклони / пред саможертвата велика / на пролетария / и на мужика. Д. Методиев, ШТ, 29. През главата на някого. Без знанието и разрешението на някого. — Вярно, че бие на очи, ама той има право да си подбере кадри. Все пак трябва да ги съгласува с нас. Не може да се действува през главата на околийския комитет. Ст. Даскалов, СЛ, 69. Прекарвам / прекарам (прехвърлям / прехвърля) през глава<та си>. Разг. 1. Нещо. Разсъждавам върху нещо чуто, преживяно или което зная; премислям. Като отиваше към дома си, даскал Стефан прекара през глава водените разговори и се помъчи да разбере защо беше тая среща. Д. Немиров, Б, 53. 2. Някого, нещо. Последователно си представям различни хора, или неща, като ги преценявам с оглед на някаква цел. Прехвърлих през главата си целия колектив и реших, че е най-добре да изпратим Иванов за тази работа. △ Прехвърлих през главата си всички места, където минах. Пръждома ти (му) глава<та>. Простонар. Грубо. Махай се, бягай оттук. — Да ги впряга, да върви. Пръждома му главата. П. Тодоров, Събр. пр II, 261. — Пусни го [магарето] татък, пръждома му глава! — издума Желе, както с него, тъй и без него. Ил. Блъсков, ИС, 75. Пряко глава. Диал. Извънредно много, прекомерно много. Ти си беше богатница, / богатница, имовита; / стока имаше преко глава, / силен гявол те силеше, / ти за Бога не даваше. Нар. пес., СбБрМ, 49. Пускам (пущам) / пусна (вкарвам / вкарам) <един> бръмбар (бръмбари, муха, мухи) в главата на някого. Разг. Внушавам на някого някаква неприятна, натрапчива мисъл, която почва да го вълнува, смущава, тревожи. Пуснах му един бръмбар в главата — пиано. Само тая грижа още не бе имал. Бл. Димитрова, ПКС, 16. Аз не мога да разбера тия свои подчинени! постоянно ми пускат разни мухи в главата! ВН, 1960, бр. 2651, 4. — Туй вегетарианство ще му вземе здравето.. — Кой му вкара тая муха в главата? Ем. Станев, ИК I-II, 161. Пълня (тъпча) главата на някого. Разг. 1. Убеждавам някого в нещо, внушавам му нещо или го научавам на нещо. — Не се меси в пустата политика, сине! Динов мълчи. Тая вечер пак ще пълни главите на съселяните си да вървят с комунистите и да изградят единния... Ем. Станев, ИК III-IV, 321. А вие дето сте помъкнали тоз народ по събрания и манифестации и му тъпчите главата с врели-некипели, трябва да изгниете по затворите. А. Каралийчев, НЗ, 56. 2. Поучавам, съветвам някого, мъча се да го вразумя. Друг път председателят, като гледаше суетнята на другарите му, рече: — Бай Христак, па ги учи, ей! Не ги оставяй сами! — А, как ли пък не седна сега насила да им тъпча главите! — недружелюбно отвърна Христака. Ил. Волен, МДС, 187. Ражда ми / роди ми главата. Разг. 1. Само несв. Умен съм, способен съм. — И да чуеш как приказва, като някой логотет: хитро, изкусно. Прост, но ражда му главата. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 16. 2. Нещо. Измислям нещо, обикн. някакъв план, някакво решение или произведение, съобразявам как да постъпя. Защото Хаджи-Ахил е един беден бръснар, .., който е чел само сънотълкователя, Мартин Задека и библията, не записва това, което ражда главата му. Ив. Вазов, Съч. VI, 145. Все ще ни роди главата нещо и ще се измъкнем от тази бъркотия. Разбира ми главата от нещо. Разг. Ирон. Не съм запознат с нещо (с някаква работа, дейност и под.), не мога да се ориентирам правилно в нещо, да преценя нещо. — Този пък кой е? — каза Гурко. — Прилича ми на борчѐ! — Много ти разбира главата от борчѐта! — отвърна Тони. Ст. Стратиев, СВМ, 26. Размътва ми се / размъти ми се (замътва ми се / замъти ми се, зашеметява ми се / зашемети ми се) главата. Разг. Изпадам в състояние да не мога да разсъждавам трезво обикн. под действието на алкохол или на някакво силно преживяване. Главата ѝ се размъти леко от алкохола, но не почувствува никакво облекчение. Д. Димов, ОД, 236. Главата на Еньо се замъти. Той неочаквано се намери пред една страшна грешка в живота си. Елин Пелин, Съч. III, 133. С вирната (вдигната, издигната) глава. Разг. 1. Надменно, високомерно. Имаше между тях обаче и млади хора, които бяха салонно облечени, .. Те носеха на главите си бомбета, .., държаха се с вирнати глави — началнически важни. А. Страшимиров, Съч. V, 190. 2. Гордо, с достойнство. Аз си припомних началото на декламацията, видях се сигурен и излязох с вирната глава. М. Кремен, СС, 95. — Бъди храбра, дъще, и понасяй своя кръст с вдигната глава! Зл. Чо‑

лакова, БК, 114. С главата надолу. Разг. Объркано, разбъркано. Той потърси чисти чорапи и не намери .. — Да вземе човек да я запали тая къща — каза той. — Всичко в нея е с главата надолу. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 343. — Поеми си работата. Всичко се пилее, рушѝ се .. Момчетата те обират. .. Всичко тука е с главата надолу. Д. Немиров, В, 86. С две глави. Остар. Понякога ирон. За известен, виден, значителен човек. Браилския с две глави писател не преминал, без да ни покаже своите дълбоки сведения в географията: Влашко и Богданско зема той за една страна — Влахия. Г, 1863, бр. 4, 32. Седя (стоя) на (над) главата на някого. Разг. Седя (стоя) на глава. Диал. Бдя над болен, за да се грижа за него. Миланчо лежи умира, / мама му седи на глава, / клонче босилче държеше. Нар. пес., СбВСт, 497. Разболела се Стояна девойка, / на глава е стоит до три доктори. Нар. пес., СбНУ VII, 71. Сече ми главата. Разг. Умен съм, лесно и бързо схващам, разбирам, съобразявам. Селянинът го погледна учуден. — Малък си, братко, ама ти сече главата — каза той с уважение. П. Вежинов, ЗЧР, 110. Харен работник, комуто главата сече, може да бъде и харен учен. Й. Груев, СП (превод), 239. Скъсявам / скъся с една глава някого. Разг. Унищожавам, обезглавявам някого. Няма да мине столетие, средноазиатецът ще е забравил, че предците му скъсявали с една глава художника еретик, посегнал да отрази нещо зримо — творчеството било достояние само на аллаха. В. Мутафчиева, БС, 163. Слагам / сложа (турям / туря) венец на главата си. Остар. Оженвам се. Ако бащите да би дозволиле на своите дъщери да си изберат сами мъже, то ни един от вас не би можел да тури венец на главата си. Л. Каравелов, Съч. VIII, 54. Слагам / сложа (оставям / оставя) главата си. Книж.; Полагам / положа главата си. Остар. Книж. Загивам в бой или борба за осъществяване на някакъв идеал; жертвам се. Готов ли беше някога и той да сложи главата си, и той да отдаде последна капка кръв за безбройната сива маса, която тъне в нищета и мрак? Г. Караславов, Избр. съч. I, 75. — Но ние сме длъжни да чуем мненията и на нашите съюзници, които са дошле из Сърбия, из Босна, из Херцеговина и из маджарското царство да се борят с нашите общи неприятели и да положат главите си за светото дело. Л. Каравелов, Съч. V, 112-113. Слагам си / сложа си (турям си / туря си, увирам си / увра си) главата в торба<та>. Разг.; Слагам си / сложа си (турям си / туря си, увирам си / увра си) главата в конска<та> торба. Диал. Заемам се с рисковано дело, което може да струва живота ми, излагам се на смъртна опасност, на голям риск. — Абе какво приказваш? — наведе се към него Йончоолу. — Той е зорлия човек, за него връщане няма, отколе си е сложил главата в торбата. Каквото му свириш, това ще играе, иначе ще гние в земята. В. Нешков, Н, 242. — А вярно е, че това предприятие е крайно опасно и който се реши на него, .., тряба да си тури главата в торба. Ив. Вазов, Съч. VI, 57. — Тъй! Приказват хората, че и ти си тръгнал с ония, главата си увираш в торбата! П. Стъпов, ЖСН, 156. — Ти и сам твърде добре знаеш, че ние отдавна вече сме туриле главите си в конската торба, говорел Цончо. — Между назе няма ни предатели, ни душепродавци, ни изменници. Л. Каравелов, Съч. V, 41. Смазвам / смажа (смачквам / смачкам) главата някому. Разг. 1. Справям се жестоко с някого, като го пребивам до смърт, унищожавам или обезвредявам напълно. Аз сам можах да им смажа главите одеве, но се побоях от сетнините... Ив. Вазов, Съч. ХХII, 191. И Господ да слезе сега от небето, няма да го убеди, че друг, освен московецът, може да излезе насреща ѝ [на Турция] и да ѝ смаже главата. К. Величков, ПССъч. I, 71. Около трупа на турчина не остана никой — само Богдан стоеше до главата му и бледен го гледаше.. — Смачка ли му главата? Стига си го гледал, няма да му четеш молитва. К. Петканов, Х, 90. 2. Принуждавам, заставям някого да е смирен, послушен, да ми се подчинява. — На жена смажи главата, докато е време! — каза той. Елин Пелин, Съч. II, 117. Смазвам / смажа (смачквам / смачкам) главата на змията (ламята). Разг. Унищожавам или обезвредявам най-големия си неприятел. — Тука има открадното оръжие и това не е пръв случай. Държим значи змия в пазвата си и трябва не Казански, а нея, змията .. Трябва на нея да смажем главата. — Напълно съгласен, господин генерал. Д. Ангелов, ЖС, 229. Предстоеше тежка, гладна година. Но — нека. — Опитахме се да смажем главата на ламята — не успяхме, надви ни. Д. Талев, И, 609. Смея се (усмихвам се/усмихна се, засмивам се/засмея се и др.) като варена <козя (свинска)> глава <в тенджера>. Разг. Грубо. Смея се глупаво, неуместно. Дядо ни Петрашко често думаше: .. — Сече ли ви пипето, и от комара лой ще смъкнете, и от мухата — цървули... Не се хилете като варени глави, ами слушайте! Сп. Йончев, РБ, 60. С моите камъни по моята глава. Разг. С моите доводи, средства действам срещу мене самия. Враговете знаят къде да натиснат, те се ловят в наши стари и изпитани оръжия — агитация против войната .. Ние така трябва да организираме нашата работа, че с техните камъни — по техните глави. В. Нешков, Н, 112. Стига ми / стигне ми главата. Разг. 1. Обикн. с отриц. Знам (не знам), сещам се (не се сещам) как да постъпя, как да се справя с нещо. Не ми стига главата как ще се справя с този доклад, като ми липсват толкова данни и литература. 2. Само несв. Умен, схватлив (глупав)

съм, лесно (мъчно) разбирам. Изглежда, че не му стига главата, затова не може да си повдигне успеха въпреки толкова допълнителни уроци. Стоварвам / стоваря (тропвам / тропна, тръсвам / тръсна) на главата на някого. Разг. Налагам принудително на някого някакво задължение, някаква работа. — Каква излезе тя неговата почивка! Само наряди му стоварвате на главата! Ст. Даскалов, ЕС, 252. — Тръснаха ни на главите и инфекциозно болните! .. — Болнични листове, .., обменни карти, и да не говорим за книгите и протоколите. Н. Каралиева, Н, 121. Знаеш ли, че ми тропнаха на главата още един доклад? Стоварва се / стовари се върху (на) главата ми. Разг. 1. Принуден съм да се заема с нещо, да поема някакво задължение, да извърша някаква работа. Разтурени хора, ей! Грабите кой какво намери, а после на моята глава се стоварва. Ст. Даскалов, ЕС, 35. 2. Сполетява ме нещо много неприято, беда, нещастие. Той знаеше къде е ходил и какво е вършил инспекторът през изтеклата седмица (..) и тревожно го очакваше, за да разбере дали е успял да открие нещо, което би се стоварило върху собствената му глава. Ст. Марков, ДБ, 438. Струпва ми се / струпа ми се (изсипва ми се / изсипе ми се) върху (на) главата. Разг. Сполетява ме нещо много неприятно, беда, нещастие. — Куне, много, много ми се струпа на главата! Всичко тръгна наопаки. К. Петканов, МЗК, 178. Какво ли не ми се изсипа върху главата тези дни — болести, погребение, сума задължения в края на учебния срок. Стърча (над) главата на някого. Разг. Додявам на някого с продължителното си присъствие в очакване на нещо от него или като наблюдавам отблизо работата му. — Дай една мастика, че ме присвива стомахът! — рече кметът и се отпусна на стола си. — не ми стърчи над главата, Къньо! Тук не съм кмет, тука сме си аз и ти. Кл. Цачев, ГЗ, 111. Счупвам / счупя (строшавам / строша, разбивам / разбия) главата на някого. Разг. 1. Убивам, погубвам, унищожавам някого. Но на Ирина се струваше, че постъпките му се дължеха на някакъв първобитен селски инат, който рано или късно щеше да разбие главата му. Д. Димов, Т, 101. 2. Грубо. Само св. обикн. в бъд. вр. във 2 и 3 л. Наказвам жестоко някого (употребява се като закана към някого). — Да не си стъпила още един път, ще ти счупя главата! П. Тодоров, Събр. пр II, 305.Счупвам си / счупя си (строшавам си / строша си, разбивам си / разбия си) главата. Разг. 1. Погубвам се сам. Докато му извика да се върне, видя го как се хвърля като пантера към къщата. — Свършено е с него! — промърмори дружинният. — Та това работа за сам човек ли е? Ще си счупи главата. ВН, 1960, бр. 2665, 4. 2. Обикн. св. и в бъдеще време. Изпащам си жестоко или претърпявам тежка несполука, поражение. Голяма част от вечерите ни с нея започнаха да се изпълват с тежки, неприятни разговори. — Помни, че ще си счупиш главата с тези твои приятели! Д. Цончев, ОТ, 80. Революцията в Русия е в ход и никой не може да я спре. А който се опита да я спре, ще си строши главата. Г. Караславов, ОХ II, 191-192. Едно платно, което е защитено отвсякъде с гигантски, величествено непристъпни скали... Който и злодей да се опита да се приближи, неминуемо ще си разбие главата, ще бъде смазан. П. Михайлов, МП, 96. Събирам / събера на главата си. Разг. Събирам (мнозина) обикн. около себе си. Следователят заплака, .. Нещо повече, пъхна се всред моето все още топличко легълце, оттам повтаряше като захласнат: "Резигнация!" .. Цялата болница събра на главата си. Р. Сугарев, СС, 159. Събирам си / събера си ума (акъла) в главата. Разг.; Сбирам си / сбера си ума (акъла) в главата. Простонар. 1. Съсредоточавам се върху нещо. — Всичко, всичко забравих от страх. Пусни ме да отида там, .., да седна да се успокоя и да събера ума в главата си. Елин Пелин, ЯБ, 119. 2. Обикн. в пов. Бъди умен, внимателен, разумен в постъпките си; вразуми се. — Не ставай глупава, за смях на хората. Който и да се научи, ще ти се смее. Вземи, събери си акъла в главата. Ей го де е Церовене. Като ти домъчнее за детето, ще идеш да си го видиш. Кл. Цачев, ГЗ, 35. — Иди след него и му кажи да си събира ума в главата. К. Петканов, ДБ, 144. Сядам / седна <по турски> на главата на някого. Разг. Накарвам някого напълно да ми се подчини, да ми стане покорен, послушен, подчинявам го на волята си обикн. с грубост, насилие. — Ама ти и да даваш твоя дел, аз моя не давам! — дигаше остро лице жена му.. — Знам си работата аз, ами ти гледай да утраеш, що вие жените се изметате като букови дъски. И Качовица така разправяше, после седна турски на главата на мъжа си. Ст. Даскалов, БМ, 5-6. Та си глава кина, пищя, лая. Диал. След главно изр. Много силно (пищя). Чудили са момче и момиче / де да денат бре мажко детенце — / Фърлили го у гаста тръница. / Дете пищи, та си глава кине: / "Яла, мамо, та трънки да берем, / яла, тате, та тръне да сечем!" Нар. пес., СбНУ ХLIV, 397. Темно, брате, темно, ете, / като в катраница, / нито месечинка свети, / ни ясна звездица! / Куче лае у полето, / та си глава кине — / ергени ли мома крадат, / или некой гине? Елин Пелин, Съч. V, 128. Тежи ми (натежава ми, тегне ми) главата. Разг. Не се чувствам добре, не съм бодър. Тропвам се / тропна се (увисвам / увисна, тупвам се / тупна се, натурвам се / натуря се) на главата на някого. Разг. Натрапвам се на някого да живея при него или да се грижи за мене, да ме издържа, храни. — Излязоха близначета. Милен и Драган, така ги записаха. "Ужас!

— помисли той. — Взела, че изтърсила близнаци... Леле ако ми се тропнат на главата!..." Б. Болгар, Б, 94. Сега ми пишат [син ми и дъщеря ми]: мамо, чужденците ги гонят, ще си додем. Ще увиснат на главата ми без работа. Й. Йовков, ОЧ, 48. Троша си главата. Разг. Мъча се да разбера, да проумея или разреша нещо. С много трудната "проблема за трите тела" в небесната механика, .. — си трошиха главите най-големите хора през последните 300 години. ВН, 1959, бр. 2525, 1. Тръгвам / тръгна с главата надолу. Разг. За нещо — започвам да се развивам зле; обърквам се, забърквам се. — Строг съм, лош съм. Ти мене слушай какво ти казвам. Ама не може инак. Власт е това: ако не я държиш здраво, можеш да я изпуснеш и всичко да тръгне с главата надолу. Ст. Чилингиров, ПЖ, 66. Търся си на главата (лек, цяр). Диал. Често в пов. Старая се да си помогна или да изляза от неблагоприятно положение, погрижвам се за себе си. — Знай, момко, .., че в една такава размирица като сегашната никой никого не познава, нито пък някой за някого ся грижи; затова без да ся надяваш от мене за помощ, търси си на главата цяр. Ил. Блъсков, ИС, 39. Да ся махна от тях и да ги оставя да правят что им драго, пак аз да си тръся лек на главата. АНГ I, 222. Увира ми / уври ми главата. Разг. Ставам благоразумен; вразумявам се. Милкана: Снощи от невиделица се е върнал Живко, Аниният син. Найден: А, а, не бил загинал, както се говореше? Е, нека е добре дошъл. Находил се е и може да му е увряла главата. Р. Стоянов, М, 9. — Повикай го да се разберем, дано му уври дебелата глава. Ох божичко, душата ми на ключле се е свила. Ем. Станев, ИК I-II, 434. Ударен в главата. Разг. Смахнат, умопобъркан, ненормален. Малко след като влакът замина, бараката започна да издава сърцераздирателни писъци. Очевидно започнаха следствието. — Какво е това? — правя се на ударен в главата. — Плюй си в пазвата и мълчи! Г. Караславов, Избр. съч. II, 232. Удрям / ударя главата си. Разг. Сблъсквам се, срещам се с нещо неочаквано и неприятно. Да се изгради хармонично развита човешка личност е доста по-трудничко, отколкото да се изобрети електронна машина. И все пак младият доцент и насън не очакваше, че ще удари главата си в такава непроницаема бетонна стена. П. Вежинов, БГ, 122-123. Удрям / ударя в главата. Разг. Обикн. за спиртно питие — причинявам замайване, главоболие; зашеметявам. Двамата дочакаха сливовите, .. Бахчевански веднага вдигна чашата си. — Ха наздраве... Ммм, вкусно нещо. И най-важното, веднага удря в главата. М. Балабанов, С (побълг.), 83. Хвани / улови единия (едного) за крака<та>, та удряй (удари) другия (другиго) в (по) главата; единия за крака<та>, та другия в глава<та>. Разг. Пренебр. За хора с еднакви недостатъци. Хващам / хвана едно за глава<та>, друго за крака<та>. Разг. Върша нещо съвсем без ред, без система. Недей хваща едно за главата, друго за краката, а подреди мислите си и ще напишеш съчинението по-добре. Хващам се / хвана се (улавям се / уловя се) за главата. Разг. 1. Изпадам в силна тревога или недоумение, защото не зная как да се справя с нещо неприятно, нещо, свързано със затруднения. Старият Лоев се хвана за главата. Шестнадесет гърла легнаха на плещите му. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 141. Какво може да направи, като няма пари? Хванал се е за главата и се чуди: какво ще прави, как ще изкара зимата? П. Велков, СДН, 20. 2. Смайвам се, слисвам се от нещо, което не съм очаквал. Че защо седемстотин и двайсе лева, .., нали рече — две кила трябвали? Е, две кила де, вика тя, толкова струва, по триста и шейсе лева килото. Брее! Хванах се за главата. Че каква е тая скъпотия, .. че тая прежда не е ли от вълна...? Г. Караславов, Избр. съч. II, 152. Велика се хвана за главата и изпъшка: — вече целият свят се е запалил и гори! К. Петканов, МЗК, 226. Хвърлям се / хвърля се с главата надолу. Разг. Предприемам безогледно, необмислено нещо рисковано, поради което мога да си навлека неприятности или да се изложа на смъртна опасност. — ... Друга дума аз не съм му давал, освен за въстание .. — Лазар иска да устоя на думата си и аз ще устоя! Макар и сам да остана. — Що говориш, даскале... — рече унило Кутрев. — Не е там работата, да се хвърлим с главата надолу. Д. Талев, ПК, 682-683-684. Чукам си главата. Разг. 1. Съжалявам много, разкайвам се за нещо, което се е случило по моя вина. — Да пренесем твоя креват у нас. — Крехка работа е бе, Гочо! Гражданска работа е, ще се строши, иди сетне си чукай главата. Г. Караславов, Избр. съч. II, 283. После да си не чукате главите напразно, .., да искате от чужди, що могли би и сами да придобиете, кога му е било времето. А. Хаджоглу, ББ, 58. 2. Мъча се, трудя се над нещо, работя непосилно. Цял ден си чукам главата да намеря изход от тази бъркотия. 3. Пренебр. Обикн. в пов. Правя каквото искам, оправям се както мога (обикн. като не съм разумен, като не слушам). Особено много тя се боеше за Тоня, защото, ако го тикнеха в затвора, щяха и да го изключат от гимназията, .. Да се удържи още една година, да си вземе дипломата, пък сетне нека да си чука главата. Г. Караславов, ОХ I., 262. — Що ми берете грижата? Която искам, нея ще си взема! .. — Нищо няма да ти дам! — Ще си спечелим .. — Тате, Пендевска глава лесно не се пълни. Остави го да си чука главата! К. Петканов, СВ, 120-121. Чупя <си> (троша си) глава<та>. Разг. Пренебр. 1. Обикн. в подч. изр. Излагам се на

опасност, рискувам живота си. Матей Матов се опита да го разположи, като го уверяваше, че в тия диви места никой шофьор не се е съгласявал да си чупи главата. Л. Стоянов, Избр. съч. II, 450. "Защо трябва да се забива нож в гърба на тоя човек!" — размисляше се по стъпалата Деко, .. "Който е луд, нека си троши главата". Ст. Даскалов, СЛ, 271. 2. Трудя се много, блъскам се да постигна нещо. Пари взима само онзи, който работи, който е трошил глава и е разливал цели гьолове пот... Д. Немиров, Б, 152. 3. Обикн. в пов. Правя каквото искам, оправям се, както мога (обикн. като не съм разумен, като не слушам). — Ама ти какво искаш — да седим тука и да мрем от глад ли? Нещо трябва да направим, да опитаме... — Не ща и не ща! Пък ти, ако искаш, чупи си главата... П. Вежинов, НС, 240. — Ти — вика Бъклара — си гледай камбаната и в мойта работа няма да се бъркаш! "Щом е тъй — викам си, — троши си главата сам!" И го зарязах да прави каквото си ще. Н. Хайтов, ДР, 94. Привидно те се отказаха да се разправят повече с него. Махнаха с ръка и го натириха да си троши главата. К. Калчев, ПИЖ, 170. Ще откъсна (отрежа) главата <като на врабче (като на <петровско> пиле)> някому. Разг. Ще накажа някого жестоко, ще си изпати от мене (употребява се обикн. като закана.). — Селски учител! .. — Аз съм доктор по право...! — Отсега си селски учител, разбра ли! .. — Само още една дума и ще ти откъсна главата! ВН, 1958, бр. 2272, 4. Пиши: .. "И да излезеш сама на градската порта да ме посрещнеш и ми се поклониш до земята... Че утре като ми паднеш в ръката, ще ти откъсна главата като на пиле!" Св. Минков, РТК, 187. Ядем си главите. Разг. Караме се, враждуваме помежду си и сами ставаме причина за нещастието си. — Единът извадил нож, другият кобилица — туй пък какво е? На какво мяза? Все ний ли ще си ядем главите помежду си? П. Тодоров, Събр. пр II, 18. Ям главата на някого. Разг. 1. Постоянно измъчвам някого, създавам му неприятности. Този пусти нос отгде се е взел — той ми яде главата, както разбирам аз. Ал. Константинов, Съч. I, 205. 2. Настоятелно и дотегливо искам нещо от някого или непрекъснато му натяквам за нещо; врънкам.

РБЕ — ИБЕ Речко

Списък на думите по буква

А Б В Г Д Е Н О П