ГЛАВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛА̀ВЕН¹, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. 1. Който е първостепенен, най-съществен, централен по положение, важност, значение между други еднородни неща. Единственият и главен помощник в кръчмата на Герака беше неговата жена. Елин Пелин, Съч. III, 12. Дърводобивът се утвърди вече като главен поминък на по-голямата част от балканските селища. Й. Радичков и др., ГСП, 154. Отделните комитети на свой ред се делят на първостепенни, или главни, на второстепенни, или спомагателни. Ив. Унджиев, ВЛ, 71. Авангардът беше преминал вече селото. Влизахме и ние — началото на главните сили. Й. Йовков, Разк. II, 117. Главен град в района. Главен въпрос. Главен път. Главен вход. Главна тема. Главна мисъл. Главна причина. Главна роля. Главно действащо лице. Главен герой. Главна улица.

2. Като определение към съществително, означаващо длъжност — който стои начело по служебно положение между други лица със същата длъжност, който е най-старши в

едно учреждение или в някаква йерархична система. В болницата го облъхна познатият дъх на лекарства .. След малко влезе и главният лекар. М. Марчевски, П, 103. Паскалев предложи той да бъде главен редактор, а аз — уредник на списанието. Ал. Спасов, С, 69. С тях [учениците] бяха само двете учителки, защото главният учител Йовчо беше отишел в града. Й. Йовков, ПГ, 78. Касаветов посети главния секретар на министерството. Г. Караславов, ОХ II, 345. Книгата вече стоеше на бюрото на главния инспектор. Д. Калфов, Избр. разк., 191. Поканил го да го цени за главен надзирател на голямата си фабрика. Й. Груев, СП (превод), 17. Главен прокурор. Главен счетоводител. Главен експерт. // Като определение към съществително, означаващо учреждение, институция, орган — който по функциите си заема първостепенно положение между други подобни (учреждения, инстанции, органи) и осъществява ръководство и контрол над тях. Няколко дни той не излиза от къщи — беше зает с друга жалба, адресирана до Главната прокуратура. Ст. Марков, ДБ, 483. Срещата стана в главната инспекция по труда. Д. Димов, Т, 258. Главна дирекция. Главно управление.

3. Като същ. главен м., главна ж., главни мн. Разг. Лице, което оглавява нещо по служебно положение или в някаква дейност, акция. Като благодарност от селкоопа бяха го назначили за главен на ракиджийницата. Г. Мишев, ЕП, 13. В тая програма,.., бях предвидил и лов на риба в забранени реки. Главният подписа едно писъмце до съответното министерство и то издаде разрешителното. Хр. Пелитев, ХО, 103-104 — Тя, другарче, от зимъс насам много ѝ пораснаха ушите. Откак я избраха за главна на младежите. Г. Мишев, ЕП, 83. — Кой нареди да се постъпи така? Колко главни има в това стопанство? главната ж. Разг. Главна, централна улица, обикн. в по-малко селище, по която става основното движение и където се намират търговският център, важни административни и други сгради. — Ще тръгнете по главната улица и ще стигнете до Джумаята .. Значи, все по главната! Л. Станев, ПХ, 82. Провинциалното градче се блъска във вечерната си навалица. Народ, "движение" по главната, човешка шарена река. Д. Дамянов, ПИЩ, 118. главното ср. Най-съществено, най-важно обстоятелство, положение, факт. Трябваше да се мисли за най-главното — за хляба. Й. Йовков, СЛ, 166.

◊ Главен меридиан. Геогр. Нулев (начален) меридиан. Земните меридиани са безброй много. Един от тях,.., е приет за главен или нулев. Вл. Станоев и др., Г, 14. Главен учител. Спец. В миналото — учител с ръководна роля на директор в начално училище. "В Калофер — пише той — баща ми беше ме пратил не само да учителствувам, а и да уча езика на Омир и Платона при главния учител даскал Ботьо. Н. Ферманджиев, РХ, 184. Тати е главен учител, учениците и учителките се страхуват от него. Н. Каралиева, ЯЧ, 49. Главен щаб. Воен. Орган за управление на въоръженитe сили на една държава или военна организация през мирно и военно време. Той [Бенковски] си избра малка четица или по-добре главен щаб измежду панагюрските юнаци. З. Стоянов, ЗБВ II, 34. Главна буква. Буква с по-големи размери и специфично начертание в сравн. с малката буква и която се пише обикновено в началото на изречение или на някои думи, като напр. собствени имена. Съществителните нарицателни се пишат с малки начални букви, ако не са в началото на изречението, а съществителните собствени — с главни начални букви и без знаци. Л. Андрейчин и др., БГ, 59. Аз,.., засричах,.., щастливото писмо на леля Дъмша, написано с детски почерк, без главни букви и без знаци. Елин Пелин, Съч. II, 122. Главна квартира. Воен. 1. Местопребиваване на главнокомандващия на войските и неговия щаб по време на война. Издал беше [генералът] заповед из своята главна квартира по цялата армия да бъдат нащрек всички и да се готвят за смела отбрана. Ц. Церковски, Разк. III, 131. 2. През XIX век и в първите десетилетия на XX — генерален щаб. От разговора с войника Райчо разбра, че е в Гюргево и че тук е главната квартира на руските войски. Д. Габе, МГ, 43. Кралската главна квартира бе наистина в Ниш. Откъсната от фронта, без сведения за положението, без всякаква инициатива. В. Геновска, СГ, 409. 3. Личен състав на главното командване. Имало заповед от главната квартира още първия ден цялата армия до последния човек да нощува в турска територия. Й. Йовков, Разк. II, 104. Главна книга. 1. Спец. Дневник, книга в учебно заведение, където се вписва успехът на учениците за годината. Като вземе главната книга [учителят Татьо Татев] .., че като ги зареди: шест, шест, шест, пет, шест, пет, шест, шест, пет, шест...Чудомир, Избр. пр, 202. 2. Остар. Счетоводна книга, където се вписват всички търговски операции и отношения. Главната книга е тефтер, който съдържа отделно сметката на всякой купувач, на всякой доставител. К. Кърджиев, А, 316. Като пресметнах според главната книга стоките и вересиите на дюкеня си, излязоха за осем хиляди гр. [гроша]. С. Попов и др., ТБП, 42. Главни части на изречението. Грам. Подлогът и сказуемото в изречението като средства за съобщаване на основната мисъл. Главно изречение. Грам. Независимо просто изречение, към което се отнася подчинено в състава на сложно съставно изречение. Подчинено изречение ряд‑

ко се свързва с главното направо. Л. Андрейчин и др., БГ, 276. Главно командване. Воен.; Главно командуване. Остар. 1. Висш орган за управление на войсковите части и съединения и на военните учреждения в мирно и военно време, в който влизат офицери и генерали. Генерал Савов още в самото начало ненадейно биде уволнен от главното командуване. Ив. Вазов, НО, 47. 2. Личен състав на този орган. — По мнението на главното командуване с разлистването на гората тези бандити ще станат още по-дръзки. Х. Русев, РС, 39. Главно словце. Остар. Книж. Главна буква. Според тая наредба с главно словце са пишат и главулеците за сяка.. книга. Ив. Богоров, СИНЕ, 41-42. Главно училище. Остар. През миналия век — среден, прогимназиален курс в образованието, който е продължение на основното училище; класно училище. Блъгарските училища, колкото ги има сега по Пловдивский санджак, могат ся разряди на два ряда: първоначални или основни училища и главни училища или прогимназии. Лет., 1872, 79. Една трайна диря остави там [в душата ми] изпъкналата, самообразната личност на учителя в класното училище (тогава наричано "главно"). Ив. Вазов, Съч. X, 155.

? С главна буква. За нещо, което е от много високо качество, което се отделя от други подобни. Този призив в името на "Духа" с главна буква не е случайно явление. В. Йосифов, РС, 19. Тя е човек с главна буква, не познавам друг като нея.

ГЛА̀ВЕН², ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни и (остар.) ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до глава (в 1 знач.). Аз тоя си час ги [червенокожите] познах по боята на кожата им, по гиздавостта на телата им и по фантастичността на главните им наките. Знан., 1875, бр. 151 229. Главени болести.

◊ Главен мозък. Анат. Мозъкът в черепната кухина на главата, който е основен орган на централната нервна система у гръбначните животни и човека, регулатор на всички дейности на организма, център на висшата интелектуална дейност на човека. Съзнание притежава само човекът. Съзнанието е функция на неговия главен мозък и преди всичко — на кората на главния мозък. ОКомун. XI кл, 30.

ГЛАВЀН,-а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от главя като прил. Остар. и диал. 1. Който е нает за извършване на някаква работа. Той също беше главено овчарче. Кръгло сираче от пелени, дядо му го беше изгледал със сурово кравешко мляко. Ив. Хаджимарчев, ОК, 25. Тейко ти мя прати, княже, с главени печенеги да презема земята им. Е. Мутева, РБЦ (превод), 40.

2. Който е обвързан с обещание за женитба; сгоден. "Додето съм била свободна, аз съм имала правото да разполагам със своите дела,..; като не съм била главена.., аз не съм пристъпила клетвата си. Днес, като си земам съпруг, аз му се предавам съвсем цяла." Ч, 1875, бр. 4, 167.

3. Като същ. Сгоден, обвързан човек. Сичко в тебе, мари Яно, погледнало, / и главено, мари Яно, неглавено, / и женено, мари Яно, неженено. / Главени си оглавници оставаа, / женени си невеастите оставаа. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 103. Отведохме йе, Недо, на орано, / видеха йе, Недо, жененине, / женени са, Недо, разженюват, / главени са, Недо, разглавяват. Нар. пес., СбНУ II, 41.