ГЛАВЕНСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛА̀ВЕНСТВО̀, мн. няма, ср. Остар. Положение, роля, дейност на лице, колектив или институт, който оглавява, ръководи нещо; ръководство, началство. Патриарх Игнатий побърза да изпрати в България като пръв архиепископ на бълг. черква Йосифа, който освен .. припознаване върховното главенство на патриаршеский .. престол във вътрешиното управление на бълг. черква бил е независим. Св. Миларов, Н II, 1882, кн. 2, 133. В какво трябва да се заключава това първенство и главенство [на епископите] ,.. е разяснено в правилата на вселенските и поместни събори (превод). ПСп, 1873, кн. 7-8, 50-51.