ГЛАВЕСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛА̀ВЕСТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. За човек — който има едра, голяма глава (в 1 знач.) Дете се роди, чудесно, — ..; на стрика си, главесто. Нар. пес., СбНУКШ VII, 117.

2. За гвоздей и под. — който има голяма глава (в 10 знач.). Тогава тежката дъбова врата, скрепена със стреловидни железни скоби и окована с едри главести гвоздеи, изглеждаше, че се споява плътно със стената, пред онова чуждо и враждебно нещо, което стоеше навън и слухтеше на прага. Ст. Загорчинов, ЛСС, 144. По тежките порти ръждавееха главести пирони. Ст. Сивриев, ЗСБ, 156.

3. За растение — който образува глава (в 9 знач.) — корен, плод или стебло с кръгла форма. От целината различаваме главно два вида: 1) главеста целина, коренът на която се развива доста дебело във вид на глава.. и 2) листна целина. Гр, 1906, бр. 11-12, 173. Простото зеле досега е дало и продължава да дава най-разнообразни форми — от листно до главесто и цветно зеле. Гр, 1906, бр. 10, 153. Някои нишки от бялата плесен израстват нагоре и образуват на връхчетата си кръгли главички. Заради това хлебната плесен се нарича още главеста. Бтн V и VI кл (превод), 168. Тънък светлозелен лишей красеше сребърната му напукана кора [на дървото], а долу главестият му дънер беше затоплен от гъст зелен мъх. Ил. Волен, БХ, 95. // За предмет — който има някаква заоблена част, глава (в 10 знач.). — Назад! Ще стрелям! Найден му се изсмя, изсмяха се и другарите му. Няколко главести криваци се издигнаха над главата му, готови да го клъвнат. Т. Харманджиев, КВ, 236. Петко, с ръка върху главестата дръжка на пищова, дишаше тежко. Ст. Сивриев, ПВ, 27.

◊ Главесто тръне. Диал. 1. Магарешки бодил; главоч. 2. Паламида. 3. Растението решетка (Н. Геров, РБЯ).