ГЛАВИЗНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛАВЍЗНА ж. Остар. 1. Заглавие, начална буква на книга или старинен документ и под. Около му [на цар Петър] в безреда лежаха разни съсъди,.., а на позлатени столове прах покриваше големи пергаментни свитъци с главизни от злато и мед. Н. Райнов, КЦ, 34.

2. Основно правило, основно нещо. В тоя монастир най-первата главизна от всичките други иночески должности е правилото церковно. Н. Рилски, ОМР, 124. Има и други места, които служат в Риториката за доказателства, тях наричат конечни главизни. Ф. Велев, КР (превод), 21. Г. Редактор иска белки да послугува на една партия ненародна, и жертвува единствената главизна, която почита челяка, нравствеността. Г, 1863, бр. 10, 74.