ГЛАВНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛАВНЍК¹, мн. ‑ци, м. Диал. Годеник; главеник.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ГЛАВНЍК², мн. ‑ци, м. 1. Диал. Ръководител, главатар (Н. Геров, РБЯ); главина³.

2. Диал. Стопанин, глава на семейство (Н. Геров, РБЯ).

3. Остар. Фронтон на здание. Предверието е великолепно и състои от осем хубави стълба, върху които почива фронтонът (главникът) на зданието. С. Бобчев, ПОС (превод), 118.

ГЛАВНЍК³, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. 1. Въже или ремък, с който се връзва добиче за главата; оглавник, юлар. Пътникът подкара магарето да си върви, но Рашко скочи от каруцата, хвана го за главника и го обърна назад. К. Петканов, ЗлЗ, 93.

2. Най-дебелият обръч около дъното на каца, бъчва. Обръчите са основата за свързване частите на бъчвата... В зависимост от мястото, което заемат обръчите върху тялото [на бъчвата], те носят различни наименования: челни или главници, които се набиват върху челата [дъната] на тялото. В. Цветков и др., МТД, 75-76.

3. Главина на колело (Н. Геров, РБЯ).