ГЛА̀ВНЍЦА

ГЛА̀ВНЍЦА ж. Начален капитал, основна сума, която се дава под лихва или носи лихва; глава, майка. Градинарите не му връщат в срок заетите суми. Кой им гледа лихвата — да внасят по-скоро главницата! М. Кремен, РЯ, 193. — Стой бре, Науме, имам още нещо да ти поръчвам!.. — .. Отбий се у златарина Димитраки и му кажи, че си искам парите. Да ми изплати главницата с горницата. А. Каралийчев, ПГ, 117. Лицето, което дава главницата, нарича ся заемодавец (кредитор). Хр. Данов, ТПЧ, 264. Оставил на селото си 40,000 гр. главница със завещание общината да избира всяка година по двама млади момци,.., та с лихвите на оная главница да ги праща да ся учат в някое земеделско училище. Й. Груев (превод), КН 4, 86.

ГЛАВНЍЦА

ГЛАВНЍЦА1 ж. Диал. Годеница; главеница. "Христос, най-малкият Хадживраневски син, дето умря, бе Спасов аратлик, и Ягодка, дето щеше да му става главница, отиде невяста в Гиновия дом, за Спася се венча..." Г. Стоев, ЦЗ, 73. Из пътя момче минава. / ../ Яко я, мале, главено,/ главница да си йостави,/ я за му, мале, пристана. Нар. пес., СбНУ XLVII, 103.

ГЛАВНЍЦА

ГЛАВНЍЦА2 ж. Диал. 1. Болестта главня2. Не е добре да се оставя хляб на главня, защото ще има по храните "главница". СбНУ VI, 89.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГЛАВНЍЦА

ГЛАВНЍЦА3 ж. Диал. Желязна подложка, на която се кладе огън. Нареждат дърва на железни главници. Ст. Младенов, БТР I, 429.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

ГЛАВНЍЦА

ГЛАВНЍЦА4 ж. Умал. от главня1 (в 1 знач.); главничка.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГЛА̀ВНИЦА

ГЛА̀ВНИЦА ж. Диал. Възглавница. Стояновата майчица.. пъстра главница шиеше. СбГЗ, 141. Ако ме сънуваш, превърни главницата и я да те сонвам. П. Р. Славейков, БП I, 15.

Списък на думите по буква