ГЛАВНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЛА̀ВНЍЦА ж. Начален капитал, основна сума, която се дава под лихва или носи лихва; глава, майка. Градинарите не му връщат в срок заетите суми. Кой им гледа лихвата — да внасят по-скоро главницата! М. Кремен, РЯ, 193. — Стой бре, Науме, имам още нещо да ти поръчвам!.. — .. Отбий се у златарина Димитраки и му кажи, че си искам парите. Да ми изплати главницата с горницата. А. Каралийчев, ПГ, 117. Лицето, което дава главницата, нарича ся заемодавец (кредитор). Хр. Данов, ТПЧ, 264. Оставил на селото си 40,000 гр. главница със завещание общината да избира всяка година по двама млади момци,.., та с лихвите на оная главница да ги праща да ся учат в някое земеделско училище. Й. Груев (превод), КН 4, 86.
ГЛАВНЍЦА1 ж. Диал. Годеница; главеница. "Христос, най-малкият Хадживраневски син, дето умря, бе Спасов аратлик, и Ягодка, дето щеше да му става главница, отиде невяста в Гиновия дом, за Спася се венча..." Г. Стоев, ЦЗ, 73. Из пътя момче минава. / ../ Яко я, мале, главено,/ главница да си йостави,/ я за му, мале, пристана. Нар. пес., СбНУ XLVII, 103.