ГЛАВНИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛАВНЍЧКА ж. Умал. от главня¹ (в 1 знач.); малка главня¹, главница⁴. Хвойновите върхари бяха на свършване. Голобрадото момче тръгна да събира нови. Другите двама останаха при огъня и току подбутваха горящите главнички. Ив. Хаджимарчев, ОК, 407. А там, където доскоро гореше буен огън, сега унило тлееха главнички. Ст. Марков, ДБ, 355.