ГЛАВНОКОМАНДВАЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛАВНОКОМА̀НДВАЩ и ГЛ??Н?К?МА̀?Д?ВАЩ м. Лице, назначено от правителството да командва армията по време на война или в навечерието на война. Ако преценяваме Априлското въстание от военно гледище, то е лудост.. Що-годе опитните във военно дело стари войводи не участвуват. Главнокомандуващият Бенковски — бивш симитчия и абаджия — ня‑

ма си понятие от тактика и от стратегия. Н. Хайтов, П, 313. Главнокомандуващият турските войски Сюлейман паша беше останал с впечатление, че в града има цяла руска дивизия. затова настъплението се извършваше предпазливо. Д. Линков, ЗБ, 127. Президиумът на Народното събрание върши следната работа:.. 16. назначава и уволнява,.., главнокомандуващия на въоръжените сили. Конст., 11-12. // Разш. Лице, определено от някакъв официален орган, нечие представителство да командва въоръжени единици в бойни действия. Главнокомандуващ на въстаниците.