ГЛАВНЯ̀

ГЛАВНЯ̀1 ж. Отрязано запалено или недогоряло дърво. Той бързо претъкна главните, притури още няколко дървета и огънят пак запращя. Т. Влайков, Съч. III, 308. Главнята, що догаряше в огнището, освети майката и сина. Д. Спространов, ОП, 196. Натъпкал черното си луле с тютюн, натиснал тютюна с палеца си, земал от огъня главня, запалил чубучето си и захванал да разказва. Л. Каравелов, Съч. II, 130. Такова дърво, използвано за осветление като факел. Един рибар ловеше край брега раци със запалена главня върху кормилото на лодката. А. Каралийчев, С, 55. На виделото от борината (след агата се намъкна със запалена главня и един от сеймените, който пазеха везира) Юсуф паша съзря кръвта. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 141. Реших ся да зема една запалена главня и да влязя навътре в пещерата. П. Р. Славейков, РО (превод), 99. И ако слънцето изчезне / от тия небеса приветни, / то някой в ада ще да влезне,/ главня да вземе, да ни светне! Ив. Вазов, Съч. II, 59.

— Други (диал.) форми: гламня̀, гла̀мна.

ГЛАВНЯ̀

ГЛАВНЯ̀2 ж. 1. Само мн. Бот. Разред паразитни гъби главно върху житните растения, характерни с черните си спори. Ustilaginales.

2. Заразна болест по житните и по др. растения, причинена от разновидности на тези гъби, вследствие на която растението почернява, спира развитието си и не дава плодове. Борбата с главнята по зърнените храни е много мъчна. ПН, 1935, кн. 5-6, 96. Една шепа главня цял чувал зърно разваля.

Обикновена (царевична) главня. Вид паразитна гъба по царевицата, която напада всичките ѝ надземни части и унищожава семето. Ustilago zeae. Праховита (прашеста) главня. Паразитна гъба, разпространена по пшеницата, ечемика и др., която заразява растението при покълване на семената или при цъфтежа му. Ustilago tritici. Пшеницата, овесът, просото и другите житни растения могат да бъдат нападнати от главня. Поразеното от прашеста главня растение образува множество черни спори. Класът или метлицата изглеждат сякаш овъглени. БТн V и VI кл (превод), 170. Стъблена главня. Няколко вида паразитни гъби, разпространени по ръжта, пшеницата и др., които заразяват растението при покълване на семената. Tuburcinia tritici. Твърда (мазна) главня. Паразитна гъба, широко разпространена по пшеницата и др. житни култури, която заразява растението при покълване на семената и задържа развитието му. Tilletia laevis.

? Черен като главня. Разг. 1. Съвсем черен, тъмен. 2. Много мрачен, недоволен. Той се бръснеше през седмица, ходеше черен като главня, та по тази причина му викаха Добрю Коминя. П. Ангелов, Ж, 147.

ГЛАВНЯ̀

ГЛАВНЯ̀3 ж. Диал. Голям дървен чук за набиване на колове и др.; длъбня.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

Списък на думите по буква