ГЛАВОБЛЪСКАНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛАВОБЛЪ̀СКАНИЦА ж. Книж. 1. Труден въпрос, задача и под., чийто отговор, решение изискват силно напрягане на ума. Музеят е получил от Месопотамия глинени плочки, изписани с клинообразно писмо. [Парчетата] .., трябва да се проучат основно, за да се възстановят от тях целите плочки. Младият любител [Джон Смит] усърдно се залавя за тази своеобразна главоблъсканица и постига блeстящ успех. Той.. успява да разчете интересни текстове. НТМ, 1966, кн. 215, 41. Ръката, която е написала цифрите, едва ли се е надявала, че някой ще повика и дявола на помощ, за да оправя главоблъсканицата ѝ. С. Караславов, ИТХ, 46. // Стесн. Кръстословица, ребус и под. Който вестник или списание да купя — "кът за отмора" — с главоблъсканици, скрити картинки, ребуси, криминални задачи или десетки други "хитри" работи. Ст, 1966, бр. 1076, 2. Главоблъсканиците и парадоксите са били популярни още от древността и хората, като се забавля‑

вали с тези игри, изостряли ума си и развивали своята изобретателност. Вселена 69, 65.

2. Усилено размишление. Изведнаж Иванич усети, че някой му затули слънцето .. Пред него бе застанал Иван Халата. — Дръж се — кимна му той и го отмина. Това неочаквано покровителство струваше на Иванич дълга главоблъсканица. ВН, 1960, бр. 2601, 4. Господата продължиха да си трошат главата до края на пътуването с такова умствено напрежение, че мнозина от тях започнаха явно да "откачат" .. Съвсем естествено бе, че всички тези чужденци ни изглеждаха смешни и глупави със своите глъвоблъсканици. И. Петров, ПР, 131.