ГЛАВОБОЛЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛАВОБОЛЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., прех. Създавам на някого главоболие (във 2 знач.), безпокойство, грижи; безпокоя, затруднявам. Често се отбиваше при жена си, прекъсваше работата ѝ и я главоболеше за дребни неща. К. Петканов, ЗлЗ, 122. — Слушай сега какво — няма да те главоболим повече от три дни.. — Ще спим в хола, няма да ти пречим. П. Незнакомов, СНП, 68. — Няма да ви главоболим много — разпери той ръце, — ще оставим само този багаж докъм... десет часа вечерта... Г. Караславов, ОХ II, 275. Махни ся, ти казвам, доста си мя главоболил. М. Балабанов, С (побълг.), 60-61. главоболя се страд.

ГЛАВОБОЛЯ̀ СЕ несв., непрех. Разг. Тревожа се, изпитвам безпокойства, главобо̀лия. Ала той нямаше време да се бави и да дири истината — той щеше да съобщи на императора вестите от Филипопол, а нека той си блъска от там насетне главата. Не е работа на Кекавмен да се главоболи за неговите беди. А. Дончев, СВС, 713. Похвали се, че бил спечелил много пари, че имал кола "Фолксваген,"която продал, защото не искал да се главоболи с таратайки. К. Калчев, СТ, 151.