ГЛАВОЗАМАЙВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛАВОЗАМА̀ЙВАМ,-аш, несв.; главозама̀я, ‑а̀еш, мин. св. ‑а̀ях, св., прех. Ставам причина някой да се възгордее, да изгуби способност да преценява трезво качествата си, възможностите си, да се самозабрави. Успехът на "Да бъде ден!" не главозамайва младия автор [Хр. Смирненски]. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 108. Но тази слава, това голямо уважение, с което го посрещаха навсякъде, не го главозамаяха. Вьолер си остана скромен и предан на работата си човек. К. Манолов, ВХ, 127. Всичко това [постигнатите резултати] не главозамайва треньорите, напротив, прави ги по-взискателни. НС, 1958, бр. 64, 2.

ГЛАВОЗАМА̀ЙВАМ СЕ несв.; главозама̀я се св., непрех. Възгордявам се от постигнати успехи, от високото си обществено положение и под. и изгубвам способност да разсъждавам трезво и да преценявам качествата си, възможностите си правилно; самозабравям се. — Нека не се главозамайваме от успехите, ами да се готвим за достойна среща. Ст. Даскалов, ЕС, 225. Със здравия инстинкт на народа [героят] се бои да не се главозамае. Знае, че това ще бъде провал за него. Бл. Димитрова, ПКС, 125.